Ранновизантийска базилика - Гела

Ранновизантийската базилика в с. Гела е изградена в началото на Vв - времето на активна християнизация на тракийските племена в Родопите. Базиликата е разположена в местността "Манастира", община Смолян, на 1480м надморска височина. Съществувалата по-малко от 200 години раннохристиянска базилика е най-голямата и богато украсена църковна сграда от този период, проучена досега в централната част на Родопите. След последните разкопки на обекта археолозите смятат, че базиликата е част от голям религиозен комплекс, който е изпълнил успешно мисионерската дейност да се приобщят в лоното на християнството тракийските племена в планинския район.

Археологическите проучвания започват през 60-те години на ХХв. Обектът е социализиран през 2010г в рамките на европейски проект с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Проектът е спечелен от Фондация за развитие на индустриалното, културно, природно наследство – с. Гела.

При първите разкопки са разкрити основите на голяма представителна и богато украсена сграда, вероятно резиденция на епископ, пряко свързана с базиликата и два гроба, единият на висш духовник, погребан в седнало положение. Устната история на селото разказва, че този гроб е разровен през 20-те години на ХХв и сред намереното е златна византийска монета, която в последствие се загубила. Във втория гроб в началото на ХХв е открит епископски жезъл, който за съжаление не е оцелял за съвременните поколения.

Базиликата е опожарена и изоставена през втората половина или края на VІв. при едно от нахлуванията на славянските племена на Балканския полуостров и сблъсъка на техния свят с цивилизацията на Византия.

Обектът е археологическа недвижима културна ценност с национално значение от 1955г. Находките от проучванията се съхраняват в РИМ"Стою Шишков"– Смолян, най-интересните от тях като каменен архитектурен детайл с релефен кръст с разширени краища, са експонирани в залите му.