Преминаването на aтрактивната опознавателна пътека през граничнaта територия на с. Буйново е истинско предизвикателство. Пресеченият планински терен е добре маркиран и достъпен за туристите, едновременно с това им дава възможност да се докоснат до границата и историческите останки от ерата на "Желязната завеса". Благодарение на дългогодишната недостъпност на този район, природата е успяла да се запази и отдавна привлича посещения, а вече такива започват да се появяват и заради реликвите на "Желязната завеса". Този маршрут е ценен и заради възможността да бъде запазено, показано и проучено природното богатство на граничната ивица - един истински зелен коридор. Тук обиталище намират редки популации на защитени видове като глухар, кафява мечка и благороден елен. По маршрута е възстановена малка отсечка от "граничния кльон" , както и наблюдателна вишка на вр. Картала с височина 20м.
Вишката е стратегическо военно съоръжение построено 50-те години на 20-ти век с цел наблюдение и сигнализация за нарушители на границата на НР България. Разположена е на вр. Картала на 1802м надморска височина.
История на обекта:
Комунистическият режим в България (1944-1989) бил превърнал границите на страната в непристъпна крепост, от която се стреляло "на месо". Убийствата край граничната бразда са един от най-мрачните епизоди от онова време. Тогава шпиономанията в НР България вече достигнала своя апогей: част от територията на страната била обявена за "гранична зона", т.е. за забранена територия. По протежение на граничната бразда, с изключение на тази с Румъния, била изградена електрическа сигнализация "кльон", повечето живеещи в пограничните райони били изселвани, а други заставяни да сигнализират за всяко подозрително придвижване на хора. Наказанието за нарушителите обикновено се свеждало до изпращане в трудови общежития или принудително заселване във вътрешността на страната. Проявилите се граничари били възнаграждавани с едноседмичен домашен отпуск за заловен "враг".
Профилът на беглеца"
Анализ на ДС показва, че най-често опити за бягство през граничната бразда правели младежи на възраст между 16 и 25 години. Една десета от всички регистрирани нарушения на границите се падали на служещи в "Гранични войски" - средно 40-50 души годишно използвали службата на границата си за бягство към съседните Гърция, Турция или Югославия.
Митът, че българските граници са по-безопасни за бягство, отколкото вътрешногерманската граница между ФРГ и ГДР, е причината за разбиването на хиляди човешки съдби и за поне 130 фатални случаи на убити - както бегълци, така и граничари в българската "зона на смъртта" (разстоянието между сигналната електрическа телена ограда "кльон" и граничната бразда със стратегически "вишки" по южните и западните граници на НР България).
По онова време за българските гранични войски е имало ясни правила как да се действа в случай, че има нарушител на границата:
"По правило винаги е трябвало да се даде предупредителен изстрел преди да се стреля "на месо", но дори и в случаите, когато беглецът е бил застрелван без предупреждение, граничарите не са били подвеждани под отговорност". Не липсват случаи и на загинали граничари по време на престрелки възникнали в "мъртвата зона".
Прочети още
Коментари · 1
Супер място за разходка, не се надявайте да стигнете с RAV4ката или X3ката.