Паметник на загиналите за Родината - София

Само две години след като Царство България успява да устои на едновременната атака от страна на армиите на всичките си съседи идва време за разплата. Българското общество не е забравило предателството на съюзниците – разбойници, нито коварния удар в гръб, нанесен ни от румънските войски. За да завърши националното си обединение и за да възстанови справедливостта, която ни бе отнета през 1913 година, на 1 октомври 1915 година България влиза в Първата световна война на страната на Централните сили. Това е третата война, която нашият народ води само в рамките на 4 години. Въпреки това ентусиазмът е огромен, а мобилизацията протича по план. Стотици хиляди български мъже се стичат отново под бранните знамена, за да освободят братята и сестрите си останали под чужда власт.

За нас войната започва с атака срещу Сърбия, която заграби от нас голяма част от Македония и цялото Поморавие. Още в самото начало на военните действия Първи пехотен софийски полк овладява с устремна атака "На нож!" височината Драганов връх и води ожесточени боеве за овладяването на силно укрепената позиция "Дренова глава". На 14 октомври сръбската позиция пада и знамето на полка се развява тържествено над освободената българска земя. В началото на ноември е осуетен и последния опит за съпротива на сърбите при "Радовачка чука". Сръбската армия е разбита и останалите живи бойци забравят воински клетви, род и Родина и бягат на остров Корфу. Сърбия престава да съществува, а България си връща част от Македония и Поморавието. Първата крачка към националното обединение е направена.

През есента на следващата 1916г Румъния се включва във войната на страната на Антантата и това е идеален случай да отмъстим на коварния си северен съсед за удара в гръб от 1913г. След 1 септември 1916 година, когато официално обявяваме война на Румъния, Софийският полк, включен в състава на Трета българска армия, настъпва в Добруджа и освобождава тази свята българска земя, заграбена от румънците.

Въпреки че България отново да се нарежда в групата на загубилите войната, ние смело можем да твърдим, че не сме нито победени, нито сломени. Макар на 27 ноември 1919 година да е подписан един нечовешки, брутален и неописуемо несправедлив "мирен договор", който нашият народ с право нарича "Ньойски диктат", българският дух не е сломен. В сърцата на героите, постигнали невероятни победи срещу сърби, румънци, гърци, англичани, французи и всички техни съюзници и подчинени, остава надеждата някъде в бъдещето да се даде реванш и националното обединение да бъде постигнато. Героите от Първи пехотен софийски полк ни дадоха безброй примери за героизъм, патриотизъм и родолюбие и ние нямаме право да забравим техните подвизи!