Николай Христофорович Палаузов е български възрожденец, общественик и просветен деец. Спомагателен член от 1869г и почетен член от 1884г на Българското книжовно дружество (днес БАН).
През 1845г е изпратен от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов в Габрово, за да се погрижи за подобряване на работата в училищата (от 1860г до края на живота си е попечител на Габровското училище).
През лятото на 1853 година Палаузов изпраща до командващия Дунавската армия Михаил Горчаков записка, озаглавено "За сегашното положение на българите в Европейска Турция". В нея той критикува руската политика след Одринския договор от 1829 година като пагубна за руското влияние сред българите и призовава за изпращане на руски емисари в България. Те трябва да подготвят масово въстание, което да съпътства предстоящото руско настъпление на Балканите.
През 1854г е аташиран към щаба на руската Южна армия в Букурещ като служител с особено назначение по българските въпроси. Полага грижи за устройването на българите преселници в Южна Русия.
През 1861г става цензор на славянските вестници и книги, които пристигат в Русия през Одеса.
През 1883г е утвърден за действителен статски съветник.
Пише статии, доклади, с които запознава руското правителство, политическите и държавни дейци и обществеността с положението на българския народ, като се стреми да привлече вниманието им към делото за освобождението на България.
Прочети още
Коментари