Паметник на Добри Чинтулов - Бургас

Добри Чинтулов е роден през 1822 година в град Сливен в семейството на занаятчия. Първите си шестнадесет години прекарва в родния си град, посещавайки гръцко училище. Баща му е бил много беден, така че през 1838 година Чинтулов сам заминава за Търново, където учи около шест месеца, като в същото време и слугувал. Оттам той заминава за Букурещ, където учи (отново на гръцки) около година и половина при учителите братя Христиди.

Чинтулов отива в Одеса, след като Захари Княжески му съобщава, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българите. За пътуването му спомага Димитър Диамандиев от Сливен, живеещ в Браила. Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеса килийното училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в семинарията, която завършва за шест години, и през 1850 година се връща в България.

От 1850 до 1858 година учителства в Сливен. Едновременно с това участва в борбата за църковна независимост и новобългарска просвета. Основава и читалище в родния си град. Пише и разпространява патриотично-революционни стихове. Някои от тях добиват голяма популярност, което предизвиква ненавистта на туркофилските и гъркоманските среди, които даже извършват покушение над него.

Всичко това принуждава Чинтулов да се премести да учителства в Ямбол като главен учител до 1861 година. През 1861г Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където той отново става главен учител и учителства непрекъснато до 1871 година, като през тази година е избран за делегат от Сливенска епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград при изработването на екзархийски устав. След завръщането си от Цариград, Чинтулов учителства още около 3 години, като сам напуска поради проблеми със зрението. Макар и полусляп и болен, той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 17 януари 1878г, където изнася пламенна реч на руски.