Моста в село Казашко

Село Казашко е разположено на северния бряг на Варненското езеро, едва на 6км западно от гр.Варна. Общата му площ е 168 000 кв.м. На юг граничи с Варненско езеро, северната му граница е ЖП линията Варна - София, на изток е Защитена местност "Казашко". На запад от селото е пристанище "Бон Марин".

Въпреки природните дадености, селото е в близост до Западна промишлена зона на град Варна, която все повече се разраства и в скоро време то ще се окаже "оазис" всред складове, терминали и заводи. Районът около селото е включен в Натура 2000. Има много красиви места - обширни площи с тръстика, много птици, красиви брезови горички.

Преди повече от 300 години, прокудени от религиозните реформи на Патриарх Никон и европеизацията на тогавашна Русия по времето на Петър Велики, много староверци напускат пределите на древна Русия. Заселват по поречието на Дунав, в Мала Азия и другаде, търсейки спасение за вярата си /изповядват древно православие и до днес/. Промените настъпват и в тогавашна Румъния, където старообрядците живеели известно време необезпокоявани от никого. Започнало оформяне на граждански регистри, ваксинирането на войниците и други неща, които те не приемали и смятали за ерес.

Матвей Русов тръгва със семейството си в 1905г за Турция при други староверци. Пътят му го отвежда до брега на Варненското езеро. Мястото му се сторило хубаво. В близост до вода, където можели да развиват поминъка си риболова и достатъчно далеч от големия град /Варна/, който в представите им носел само беди и нещастия. Установява се тук и се отказва да пътува за Турция. По-късно идват още семейства и в 1908г селото е признато с Царски указ на Фердинанд за населено място с.Казашка махала. С това название е познато до 1952г, когато официално се именува Казашко. Но повечето варненци го знаят като "руското село".

До 1949 г. не са били позволени смесените бракове. В онази година "революция" предизвиква едрият напет казак Карней Григоров, който се влюбва в малката черноока българска девойка Живка. Синеокият левент довежда за първа българска снаха Живка, с очи като маслини, спуснала дълги черни коси. Момичето, едва 16 годишно, приема обичаите на казаците, техния говор /стар южноруски диалект/, характерното им облекло и задължително коса, сплетена на 2 плитки и покрита с кашмирена кърпа. Една нощ, както спяла, мъжът ѝ отрязал с ножица плитките и ѝ казал "Ако исках казачка, щях да се оженя за такава - искам теб и съм те харесал такава, каквато си, не искам да им подражаваш". Оттогава Казашко се е превърнало в интернационалното село.