От входа на х. "Кумата" започва коловата (зимна) маркировка за
Черни връх. Маркировка представлява поредица от
метални колове, на чиито върхове върху
триъгълни табелки на жълт фон са изписани номерата на жалоните. Тръгва се от х. "Кумата", на юг, по стръмна пътека. Малко по-нагоре вдясно, в гората има малък
параклис с почти стогодишна история.
Между стълбове № 206 и 205 се излиза на автомобилния път, който води от
х. "Кумата" към м. Конярника (1км). При кол № 204 пътеката напуска пътя и, през гората, слиза надолу към
Владайска река, преминава по дървено мостче над реката и след кратко изкачване при кол № 195 излиза отново на автомобилния път.
След чешмата в м. Конярника, вдясно е пътеката за п.д. "Звездица". Тя минава първо през поляна, а после – през гъста
иглолистна гора. Пътеката за Черни връх се
изкачва стръмно нагоре, на юг, успоредно на ски влека. Вдясно от нея има нискостъблена иглолистна гора. При кол № 140 е горната станция на ски влека (1977м н. в.). Оттук до върха пътеката минава по границата на
резерват "Торфено бранище".
При кол № 85 втората витошка
заравненост свършва. Тук има насочваща табела към
с. Кладница (3ч). Тази пътека на места е трудно забележима, тъй като рядко се използва за изкачване на върха. При кол № 74 е каменната постройка на малкия
заслон Седлото. Той носи името на едноименния връх (2108м н. в.), който се вижда малко по-нагоре, вдясно от пътеката.
Разстоянието от заслон "Седлото" до Черни връх (където е кол № 1) се изминава за около 40 мин. След малка заравненост започва стръмно изкачване към върха. В тази част на маршрута през зимата се образуват големи навявания и преспи от сняг и затова маркировъчните колове са по-високи и са разположени по-близо един от друг (от 5 до 10м). Черни връх е
най-високият витошки връх с
надморска височина 2290м.
Маркировка: колова, с номера
Продължителност на прехода: 2ч
Денивелация: 566м (изкачване)
Коментари · 1
Изкачвала съм се до Черни връх по този маршрут.За мен , той е приятен,преминава се през една необятна шир,дава ти чуството и усещането за голям простор,тишина,чува се само песента на щурците и храстовите птички.Винаги има един лек прохладен ветрец.Изкачването преди върха е малко натоварващо,но преди това има дълго ходене почти по равно.Един хубав маршрут,през който можеш дори до медитираш.