Маломаловски манастир "Св. Николай Мирликийски - Чудотворец"

Маломаловският манастир "Св. иколай Мирликийски - Чудотворец" се намира в планината Чепън на около 3 км северно от село Мало Малово, на 12км от град Драгоман. Закътан е в малка долчинка, разположена в подножието на Попов връх и връх Козар, наричан още Гола глава, и обградена от всички страни с букова гора. До манастира се стига по черен път.

През 1979г манастира е обявен за паметник на културата с национално значение, в момента е недействащ манастир.
Строен е около XIII - XVI век,разрушен и отново въздигнат и изписан през XVI век. Оскъдните стенописи в църквата са от това време.
Кога точно е възникнала тази обител и каква е била съдбата ѝ през вековете на турско робство, днес е малко известно. Информацията за по-отколешната му история е повече от оскъдна.

Днес от някогашния добре устроен и спретнат манастирски комплекс са останали само църквата, една полусрутена жилищна сграда и каменната чешма с бронзов чучур, строена от дебърски майстори. Основната жилищна сграда с възрожденска архитектура, оригинална като план, плетена от пръти и измазана с кал, се е самосрутила.

Манастирската църква е от типа на малкото еднокорабни и едноабсидни безкуполни култови сгради, строени през епохата на турското робство най-вече в Западна България. Изградена изцяло от ломен камък и покрита с тежки каменни плочи, тя не притежава никаква външна пластична украса. Само цилиндричният свод, който конструктивно се изявява отвън, заедно с удължението на двете надлъжни стени отпред (антите), оформят западната стена на черквата като голяма плоскодънна ниша, увенчана в горния си край с арка.

Западната фасада е допълнително раздвижена от патронната ниша над входната врата.

Поради частичното вкопаване на черквата в земята и малките ѝ размери, отвън тя има изглед на малка схлупена сграда. Погледната обаче отвътре, въпреки, че се състои само от наос и олтарно помещение, тя дава усещане за простор. В миналото стените и свода, както и западната фасада на маломаловската черква са били изцяло покрити със стенописни изображения. От някогашната богата живописна украса на храма днес е останало малко. Изпълнената с високо художествено майсторство стенопис е била обект на проучване от видни български изкуствоведи от началото на XX век. Смята се, че датировката на външните стенописи предимно по западната фасада на храма е от XIV-XVв, а тази на вътрешните стени - от XVIв.

В засводена ниша над входната врата отвън е изписана прочутата икона на мирликийския епископ-чудотворец Св. Николай. Около него, по цялата плоскост на западната стена е била поместена п росторната композиция "Страшният съд". С качеството си на изпълнение изображенията й предизвиквали най-голям интерес и удивление сред посетителите на храма.

Замазани по някое време с вар, по-късно стенописите във вътрешността били разкрити - мазилката върху тях е отстранена. Стенописите в олтара са от по-късно време - XVIв. Там са изобразени сцените: в апсидата - "Богородица - Ширшая небес", "Причастие на апостолите" (Евхаристия) и отдолу четирима от отците на църквата - Василий Велики, Григорий Назиански, Николай Мирликийски и един неизвестен. Фигурите са едри грубовати, но изразителни. Някои автори оприличават тукашните одеждите на Светите апостоли с тези в Кремиковския манастир, което би могло да даде предположението, че или един и същ е бил зографът, или изписването е извършено по еднакъв предварително установен шаблон.

Архитектурата и технологията на живописване в черквата на Маломаловския манастир, дават основание да се приеме, че тя е била изградена или само обновена и изписана в края на XVI или началото на XVIIв, когато вероятно е бил възобновен целият манастир.