Връх "Криви камък"

Криви камък (местното население нарича върха "Криви камик") е връх в Люлин планина. Намира се на около 1.5км в посока север-североизток от село Люлин, Пернишко и на 12км югозападно от Банкя. Надморската му височина е 1127,78м. Характерни за "Криви камък" са чистият въздух и обзорната гледка от три от страните му.

Археологическите данни свидетелстват, че в скалата на връх "Криви камък" има издълбана дупка, за която се предполага, че е била гроб, където е било положено тяло. Скалата на едноименният връх "Криви камък" е бил оброчище на слънцето, около която са намирани фрагменти от керамика използвана за ритуали и обреди датирани от Ранножелязната и Римската епоха.

Несъмнено слънчевото оброчище е свързано с праисторическото тракийско селище на западния дял на Люлин планина, което се е намирало на седловината между върховете "Чучуль" и "Криви камик". На затревения терен на платото между двете халщатска и късноантична крепости се намират археологически материали от праисторическото селище. Тук са намирани тежести и много керамика с различна производствена техника. Днес над земята все още могат да се намерят отделни фрагменти от груба, дебелостенна халщатска керамика, която се намира заедно с фрагменти от тънкостенна латенска керамика. Праисторическото тракийско селище е изградено в близост с двете крепости от връх "Чучуль" и от "Криви камик". То е синхронно с тях и безспорно тясно свързано. В миналото теренът е обработван, но днес е затревен.

На естествено защитен терен, обхванат от скален масив, известен като Чучуль или Гола глава, върху площ от около 0.3 кв. метра е изградена малка крепост през Халщатската епоха. Крепостната стена се очертава като вал над терена. Тя има ширина от около 1,50м. Българският археолог Иван Велков, видял крепостта преди години, съобщава, че стената е била изградена от дребен камък без хоросан. На малкото плато, ограничено от крепостна стена, са намерени фрагменти от керамика, като някои парчета принадлежат към латенската керамика. През късната античност крепостта отново е обитавана. Върху северозападната й част освен късноантична строителна и битова керамика има и много сгур и шлак. Те разкриват, че тук през тази епоха е ставала преработка на руди, пренесени от близките рудодобивни райони.