Късноантичната и средновековна крепост при с. Кошница е разположена върху конусовиден връх от мраморизиран варовик (1006м), който в направление север-юг е пробит от проходна пещера. Тя също представлява византийски кастел през първия си период на съществуване и има военно-тактическите задачи на Смолянската крепост, с която се намират по трасето на Централния трансродопски път през Средните Родопи.

Археологическите проучвания и тук регистрираха два периода на функциониране – І-ви през VІв и ІІ-ри през ХІ- началото на ХІІІв. Тази хронология се потвърди и при проучването на съхранените в основи крепостни параклиси в южната част на крепостта. Стените на крепостта са дебели 1,70-1,80м. Техниката на градеж е двулицева зидария, изпълнена от ломен варовиков камък споен с бял хоросан. Разкрити са северната и западната стена. Общата им дължина достига 80м. Максималната запазена височина на зидовете е 3м. В южния край на западната стена е разкрита външна бойна кула.

Археологическите разкопки откриха свидетелства за използването на върха с Проходната пещера като скално светилище, превърнато и в укрепление още през енеолитната епоха (V-ІV хил. пр.Хр.). Предпоставка за това са благоприятните природни условия: голям естествен жилищен заслон с лесно отбраняем връх за укрепление над него и близки водоизточници. Културните пластове при по-добре запазената северна крепостна стена маркират няколко кулминации в използването на върха през различните епохи, свързани най-вероятно с миграции на населението, които неизбежно са водели и до военни конфликти. Анализът на археологическите находки показва осезаемо човешко присъствие на върха през късния енеолит, ранната и късната бронзова епоха, ранножелязната епоха (ХІ-VІв пр.Хр.), трако-римския период (І-ІІІв), VІв и ХІ-ХІІІв.

Прочети още