Римска вила "Рустика" - Конаре

През 2017 г са били извършени разкопки на римска вила Рустика край Гурковското село Конаре.
В момента цялото място е консервирано с геотекстил и очаква бюджет и средства за бъдещи изследвания. Разкопана е само една малка част от целия комплекс, но това което е намерено говори за богато имение.
Обектите от тип "Вила рустика" обикновено са били провинциални имения, резиденция на богати аристократи – център на земите и фермите им. Tук са намерени басейн, парна баня с подово отопление, съблекалня, отопление с топъл въздух от външни огнища – все неща, които не се срещат във всеки дом.

Според местните жители, през предходни десетилетия в района на местността Дюлевец, където се намират останките от вилата, е била намерена мраморна плочка с изображения на тракийския конник и мраморна фигура на богиня, чиито следи са изгубени.

Най-близкият археологически обект е ранно-византийската крепост Асара край град Николаево, изградена за отбраната на прохода Хаинбоаз, но тя няма връзка с новооткритите каменни зидове.

Огромна за епохата си Вила Рустика е ползвана най-вероятно от римски аристократ през времето на II в. - средата на IV в., разкри археологът Мария Камишева от Регионален исторически музей - Стара Загора.

Обектът, от който са проучени едва около 100 кв. м, се намира на няколко километра от някогашен римски път, преминаващ от Тракия през Стара планина в района на днешния проход Хаинбоаз.
Находката не е била обозначена на археологическата карта. За мощните зидове, от които са запазени до 1.6 м височина останки, археолозите научили по сигнал за иманярски набези.

Община Гурково, са направени първите сондажи, при които е разкрита част от стената на басейна с размери от около 16 кв. м, под който са преминавали керамичните тръби на хипокауста (парното отопление). Запазена е обмазката по стените, направена с хидрофорен хоросан.
Разкрити помещения, които са били използвани като аподитериум (съблекалня) и калидариум (парилня).
Подът на по-голямото е бил покрит с тухли, които на по-късен етап са били задигнати и изнесени. Впечатляват мраморните прагове с дебелина от около 10 см, по които обитателите са влизали вътре.

При разчистване на "парилнята" са намерени фрагменти от стенопис с растителни мотиви, които може би са украсявали цокъла. Рисунката е направена с червена боя върху бял фон и на този етап от проучванията няма аналог.

Водоснабдяването е ставало от външен източник, най-вероятно доста встрани от вилния комплекс. За затоплянето на водата и помещенията е имало изградени поне две покрити огнища.

Открити са и три монети: две бронзови (в басейна) от управлението на римския император Константин II (Флавий Клавдий Константин Младши 317-327 г.) и едно турско акче край по-късно разрушения зид на съблекалнята. На обратната страна на римската монета е изобразен бог Юпитер.