Храм "Св. вмчца Марина" - Пловдив

След признаване на християнството с Миланския едикт през 313г в древния град Пловдив били построени епископска базилика и резиденция за духовния глава на епархията. В старинната част на днешния град, там, където сега се намира античният форум, при археологически разкопки през миналия век са открити останките на този забележителен епископски комплекс.

Храмът, съществувал във времето след този период според проучванията на историка Александър Пижев и други изследователи бил построен най-вероятно в Vв и съществувал до края на VІв, тъй като бил унищожен при тогавашните славянските нашествия. Според проучванията на тези изследователи тогавашния храм бил посветен на свети апостол Павел.

По време на османското владичество храмът носел вече името на света вeликомъченица Марина.

Днес храмът "Света Марина" е разположен в подножието на южните скалисти склонове на Трихълмието или по-точно под едно от седемте пловдивски тепета, известно като Таксим тепе. В днешния си вид църквата била изградена през средата на ХІХв и по-точно през 1851г, когато тя била съзидана от основи с камък. Новият храм вече бил по-голям и по-представителен от стария, тъй като османците премахнали ограниченията за размерите на християнските църкви по това време. При изграждането му работили тогава майсторите от прочутата Брациговска школа.

В северната част на двора, над входа, е построена дървената камбанария на храм "Света Марина". Тя била завършена през 1869-1870г. Представлява отделна от храма постройка и събужда любопитството на всеки, който посети храма. Висока е около 17м и е изградена на шест етажа, които започват от земята, като всеки следващ етаж се стеснява над предходния.