Градска градина - Попово

Идеята за създаването ѝ се ражда в началото на 20-ти век – 10 октомври 1902г от членовете на новосъздаденото поповско туристическо дружество "Сакар тепе", но те не успяват да я реализират. Подета е от колоездачното дружество, което на 28 юли 1907г получава от Общинския съвет 4дка общинска мера в местността Дьоллюк, в югоизточната част на града, до жп линията за изграждане на колодрум, с който се поставя и началото на самата Градска градина.

През 1908г по време на изкопни работи за добиване на пясък в местността Крушаците, граничеща със земята отредена за Градска градина бликва изворна вода от изкопите. Мястото, провъзгласено за "Аязмо" с лековита и свята вода и осветено през лятото на същата година от няколко свещеника,става притегателно за болни и здрави хора от всички краища на България и поставя началото и на Поповския русалски панаир.

През 1909г започва реализацията на другата идея на поповчани – построяването на православен параклис до Аязмото, носещ името "Рождество на Пресвета Богородица".

Постепенно със средства на Общината започва подмяната на естествената растителност в парка с декоративни дръвчета, храсти, цветя и оформянето на алеите и пътеките, а от 1914г в Градската градина има вече и щатен градинар. През 1940г в градината се построява модерен цветарник и разсадник.

Градската градина навлиза сериозно в културния живот на поповчани. Там се извършвали неделните разходки, празниците, колоездачните състезания, а по-късно след построяването на стадиона и футболните мачове. Градината се превръща в място за срещи, показване на новите модерни европейски тоалети, трапези в празничните дни и др. Имало е и музикален оркестър, който предавал романтично настроение.

Постепенно планирана, променяна и поддържана, тя се превръща в любимо място за отдих, празници и спорт, а в по-ново време се увеличават и зелените и площи на изток и север, стигащи почти до язовир "Каваците". Около нейните алеи днес се срещат широколистните дървета: ясен, явор, софора, чинар, бреза, топола, конски кестен и гинкобилоба и иглолостните: черен бор, бял бор, веймутов бор, хималайски бор, смърч, ела, кедър и туя. Тук растат още японска вишна, декоративна ябълка, различни видове храсти, рози.

И днес Градската градина е любимо място за почивка и разходка на малки и големи по сенчестите ѝ алеи. В нея функционират детска площадка с люлки и пързалки, две чешми, шадраванче, закрити беседки, малко лятно кафе, а от лятото на 2007г и модерен комплекс с обновен открит плувен басейн, кафе-бар с ресторант.