Горнодикански манастир "Успение Богородично" - Горна Диканя

Горнодиканският манастир "Успение Богородично" се намира на около 1км от с. Горна Диканя. Скътан е в живописния дол на Таранинска река, в северозападното подножие Верила и непосредствена близост до късноантичната крепост "Чуката".

За по-отколешната история на тази обител не се знае почти нищо. Ако се съди по архитектурата на обновения днес храм, който по план е еднокорабен и псевдотриконхален, може да се приеме че е строен през късното средновековие (XV-XVIIв). Този тип църкви са характерни за църковното строителство от споменатия период и са широко застъпени в Западна България, особено в Горнострумските земи.

Датировката на манастира се потвърждава и от един турски документ - обширния регистър за Кюстендилски санджак от 1570-1573г, в който се споменава, че данъкът на манастира "Св. Богородица" от 35 акчета е включен към този на с. Горни Диркян (дн. Горна Диканя) в "зиамета на Мустафа, старейшина на соколарите". Много е възможно манастирът да е бил разрушен през размирните времена на османското робство и след това мястото на неговия храм дълго да е било почитано като оброчище.

Манастирската църква е възобновена през 1884г със средствата на Игнат Илиевич и братята Христо и Тодор Трендафилови. Тогава старият средновековен храм е бил надграден, а на запад е пристроено малко предверие (притвор). През следващата 1885г е извършена и стенописната украса, от която днес са останали отделни фрагменти върху източната стена в притвора. Те представляват сцени от композицията "Страшния съд".

В началото на XXIв е извършен нов "ремонт" на църквата, с което е посегнато на автентичността на паметника. По този начин святото място, съхранявало духовност през вековете, е загубило до голяма степен обаянието си.

Манастира е недействащ.