Бюст-паметник на Вела Благоева - Велико Търново

Виктория Атанасова Живкова по мъж Благоева е българска писателка, публицистка и учителка, основателка на женското социалистическо движение в България.

Родена е 1859 година в Търново. Сестра е на стамболовисткия политик Георги Живков и на просветния деец Никола Живков. Преди 1878 година учи в Търново, Габрово и Русе. По време на османската власт работи като учителка във Варна, Берковица и Цариград. След Руско-турската война завършва педагогическо училище в Санкт Петербург (1878- 1881), както и престижните в Русия висши Бестужевски курсове (1882 - 1884). Преподава в Одрин, но Екзархията, оценявайки качествата ѝ, я мести в Битоля. На 15 февруари 1882 година пристига в Битоля, назначена като директорка на българското девическо училище в града. В Битоля Живкова развива широка дейност - две седмици след уреждането на девическото училище, тя открива и неделно училище, посещавано от 20 - 25 жени, като възнамерява да превърне това училище и в женско дружество. Живкова предлага на Екзархията да се възстановят предвоенните учителски събори.

По-късно е учителка в Тулча, Шумен, Търново, Пловдив. Преследвана и многократно уволнявана заради убежденията си. През 1885 година участва в издаването на списание „Съвременний показател“ заедно със социалиста Димитър Благоев, с когото се сближава, и за когото по-късно се жени. Работи като редактор на списанията „Женски труд“ и „Дело“ – и двете със социалистическа насоченост. Пише литературни произведения: „Царица Теодора. Скица из българския живот от XIV век“ (1894), „Процес“ (1898), „След бурята“ (1904), „Две повести из народния живот на българите“ (1904). Авторка е и на педагогическия труд „Методика на българския език за народните елементарни и трикласни училища“ (1892). Пише ръководство за работа в детските градини.