Легенди от стари времена разказват, че някога св. Илия минал на магаренцето си през с. Габер, Добричко, замръкнал и помолил за подслон. Времето било много неспокойно и никой не го приютил в дома си. Огорчен и обиден, св. Илия продължил пътя си и стигнал в една долчинка край днешното с. Александрия. Спрял на една скала, слязъл от магаренцето и от гняв и обида започнал да потъва, а бил и много тежък. На тази скала и днес личат стъпките му и следите от копитата на магаренцето. След като преспал на това място, изпод корените на няколко вековни бряста започнала да извира бистра и лековита вода. Когато Аспаруховите българи се заселили по тези места, те избрали да си направят култово капище върху скалата, където са вдълбани стъпките на св. Илия и неговия спътник - магаренцето. Там те отдавали почит на езическия бог Тангра и на гръмовережеца Илия. Българите харесали мястото и заради добрите пасища за техните коне и друг добитък, както и заради изворната лековита вода. По времето на цар Иван Александър (1331-1371г) в много закътани места на България били изграждани манастири. Обителите са най-големият крепител на царщината и център на българската книжнина след покръстването по времето на княз Борис I (852-889г).
Построяването на манастира "Св. Пророк Илия" в близост до светилището на прабългарите се свързва с втората съпруга на царя, която покровителствала съзиждането му. Манастирът бил каменен, в него имало параклис с правоъгълна форма – характерна за светилищата на българите. Към обителта имало чешма с лековита вода. В началото на XVIIIв в тези запустели райони идват бегълци от южните части на страната ни, подгонени от ятагана на поробителя. По-късно в района идват т.нар. казълбаши, които също са гонени от турската власт. Те намират запустялата дървена сграда на манастира и я назовават според тяхната религия "теке" на пророка им Хазреди Али (а не на пророка Али – братовчед на Мохамед ) – това е същият Св. Илия, който почитат и християните.Оттогава местността започва да се нарича Текето. Исторически факт е, че къзълбашите са потурченото най-старо българско население от Добруджа и коренно се различават по традиции и верски обичаи от ортодоксалните мюсюлмани. На Илинден (2 август) казълбашите от Североизточна България идвали тук и правели курбан - стар петел, в чест на пророка Хазреди Али, за да му благодарят, че е запазил посевите от градушка, а българите християни преспивали тук срещу празника на Св. Илия за здраве.
Когато тези земи след Руско-турската война за известно време са владение на Румъния, започва политика на унищожаване на българските паметници и на светите и тачени от народа места. За съжаление в тази си дейност румънците са подпомогнати от местни изменници на вярата. Текето е разрушено и много от вековните брястове са отсечени. Възстановяването на Александрийския манастир започва чак в настоящия, XXIв. През 2004г с благословията на митрополит Кирил, духовен водач на Варненска и Великопреславска епархия, и средства на дарители е построен параклиса "Св. Илия" с форма на правилен многоъгълник. Отвън, на стената му, е облегната единствената оцеляла през годините голяма дъска от дървения храм-теке. Строежът на манастира продължава с изграждането на храма "Св. Пророк Илия", осветен през 2009г и жилищното и административно крило. Недалеч е изградена каменна чешма върху лековития извор, за който се смята, че лекува различни болести.
Прочети още
Коментари