• Праисторически солодобивен център Провадия - Солницата
  • GPS Координати: 43.12832605, 27.47245342
  • Отвори в Google Maps
Рейтинг:
4.8 / 4 оценки
Участва в пътешествия
Места за нощувка наблизо
Места за хапване наблизо

Праисторически солодобивен център Провадия - Солницата

Северно черноморие
слаб дъжд 5°C
5 дневна прогноза
днес 1° / 8° 27 яну 4° / 9° 28 яну 1° / 3° 29 яну 0° / 4° 30 яну 1° / 4°
преглеждания за последните 30 дни 62
преглеждания за целия период 10341
Популярност на обекта в различни класации
Дата на публикуване 01.08.2015г.
Добави снимки Опознай.bg разчита на потребителите си да помагнат да покажем със снимки или видео всички наши красиви забележителности. Изпратете ваши снимки за "Праисторически солодобивен център Провадия - Солницата" за още по-богато съдържание.
Комплексният археологически паметник Провадия - Солницата представлява праисторическа селищна могила, при която върху част от културния пласт много по-късно е натрупана голяма тракийска надгробна могила. Намира се в района на Провадия, Североизточна България. Продължаващите проучвания се ръководят от Васил Николов.

Селищната могила, която е имала културен пласт с дебелина около 6м и диаметър 105м лежи върху огромния пресечен конус на най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани. От намиращото се на дълбочина от 9 до 20м "солно огледало" край селището са изтичали солени извори с максимална концентрация на сол. Добивът на тази стратегическа суровина започва по времето на късния неолит - през периода около 5400-5000г.пр.Хр. Производството става чрез изваряване на разсол от изворите в тънкостенни керамични съдове, поставяни в масивни куполни пещи, които са изграждани в постройки вътре в селището. Това е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология за получаване на сол, а Провадия-Солницата е най-древният засега солодобивен център на стария континент. Животът върху селищната могила продължава през средния халколит, т.е. през времето между 4600 и 4500г.пр.Хр., а към края на този период край селището възниква голям производствен комплекс, който съществува и през късния халколит, т.е. между 4500 и 4200г.пр.Хр. В него пещите са заменени от големи открити съоръжения -широки до 10м ями, в които са нареждани плътно един до друг нов вид керамични съдове - дълбоки и дебелостенни паници с много голям обем. Изваряването на разсола ставало с открит огън, разпален на дъното на ямата в пространствата между допиращите се с устията си съдове.

За първи път в Европа са проучени останки от двуетажна постройка от късния неолит, която е служела както за обитаване, така и за производство на сол. Подът на първия етаж е направен от трамбована глина. Върху него, както и сред опожарените останки от втория етаж са разкрити цели или натрошени на място керамични съдове, както и огромно количество тънкостенни цели и фрагментирани съдове за производство на сол. Сред разкритите съоръжения в сградата интерес представлява масивно куполовидно съоръжение от глина. То е било предназначено за изваряване на разсол, но е изпълнявало и функциите на домашна пещ. До това съоръжение е проучено четиристранно зърнохранилище, върху дъното на което, сред плътен пласт от растителна пепел е разкрита уникална колективна находка от четири сърпа от еленов рог, със заздравени със смола кремъчни резци в тях. Досега от неолитните обекти в Стария свят такава колективна находка не е позната. На втория етаж на постройката са били изградени няколко съоръжения, между които масивно огнище, съоръжение за смилане на зърно, четири зърнохранилища и др.

Производството на сол в селищната могила Провадия - Солницата е продължило и по времето на средния и късния халколит. Добивът и търговията със сол по това време са причина за натрупването по пътя на търговската размяна на изключителното "богатство" на престижни предмети в намиращия се на 37км източно от Солницата Варненски халколитен некропол (4500-4200г.пр.Хр.).

Натрупаните от производителите на сол богатства е трябвало да бъдат защитавани - по време на средния халколит селището върху селищната могила е укрепено със силна фортификационна система, която включва отбранителна стена и дълбок ров пред нея. Отбранителната стена е представена с палисада от гъсто забити високи дъбови стволове, дебело замазани от двете страни с глина. В нея има поне два диаметрално разположени входа, фланкирани с по два големи каменни бастиона от огромни камъни. След едно силно земетресение, което е станало около 4550г.пр.Хр. бастионите са разрушени, но зад останките им са изградени високи и дебели стени от по-дребни ломени камъни, които обаче също са разрушени при следващо силно земетресение. Изкопаният в стерилната глина кръгов ров с диаметър около 100м е имал ширина над 2м, а дълбочина му е била до 3.30м.

С площ около 7дка Провадия - Солницата е най-голямото укрепено халколитно селище в Североизточна България.
Находките от праисторическия солодобивен център Провадия - Солницата са изложени в Националния археологически музей в София и Историческия музей Провадия.
Прочети още
Сподели този обект:
Добавено от:
Още за обекта:
Виж карта

Коментари · 2

Радослав преди 3 години

Днес бяхме там. Хареса ни. Хора много и история много и добра организация. Разказваха и показваха. Години копаене и неизследвани богатства. Пак ще посетим.

Гергана преди 6 години

Един път в годината отворени врати. Чакам с нетърпение да го направят достъпно.

Коментирай 1000 символа

Активности наблизо

Видео

Докладвай
Видеото е добавено от: laryy555 на 23 май 2022
Докладвай
Видеото е добавено от: laryy555 на 23 май 2022

Други подобни обекти в страната