Възвишение с параклис "Св. Димитър" - Асеновград

Параклисът "Св. Димитър" се намира на около 300 метра югоизточно от квартал Горни Воден и на около 100м вляво от пътя за Горноводенския манастир "Св. Св. Кирик и Юлита". Разположен е на едноименната височина Свети Димитър, на 516м надмoрска височина, откъдето се открива прекрасна гледка към тракийската равнина.

Първоначално параклисът е построен през 1864 г. върху основите на крепостната църква. Впоследствие, след напускането на старото население на Горни Воден (20-те години на XX в.), той е занемарен, а след това и почти разрушен. Параклисът е възстановен в днешния му вид в края на XX в. Инициативата по неговото обновяване е подета от Георги Тозев от Асеновград, а самите строителни дейности се извършени от трудолюбиви горниводенски жители.

Параклисът е построен върху основите на средновековна църква, принадлежала на крепост, известна в историографията под името Воден или Вотина, която от своя страна е изградена през късната античност, като съществуването ѝ е продължило и през средновековието.

Първите постъпки за разкриване на крепостта се правят през 1958 г., когато учителят Георги Ковачев, Василка Чокойска и арх. Стоил Стоилов изказват предположението, че мястото на Бакуриановия замък-крепост е височината Св. Димитър над днешния Горни Воден вляво от пътя за манастира "Свети Кирик". Още през следващата година археологът Димитър Цончев определя със сигурност местонахождението на споменатия замък чрез извършване на разкопки, изследвания и наблюдения. Димитър Цончев, търсейки и откривайки замъка на Бакуриани, разкрива основите на ранновизантийска крепост, върху която е бил изграден този замък, но това се разбира при по-късни разкопки и проучвания, установяващи различни културни пластове. Наблюденията, които Д. Цончев извършва на височината, му дават основание да я отъждестви с крепостта Воден.

Възвишението Свети Димитър, върху което е разположена крепостта, е естествено защитено от изток, север и юг. Склоновете му са стръмни, като теренът е по-полегат единствено откъм запад, където бил входът на крепостта. От изток височината се огражда от Амандере, а от запад - от селския поток, течащ през средата на Горни Воден. Освен това височина има стражево положение, защото макар и само 516 м над морското равнище,от нея се наблюдават цялото Пловдивско поле, подстъпите към долината на река Чая - единствен проход към Беломорието в Централните Родопи и съседните родопски склонове.