Паметник на загиналите антифашисти - с. Крушево

Паметникът за загиналите антифашисти от село Крушево се намира в местността Бряста, източно от селото и е един от Паметниците на класовата борба в България. До паметника се достига лесно - след подминаването на паметника "Очакване" с трите женски фигури в началото на село Крушево, при влизане откъм град Севлиево, се хваща надясно в първата асфалтирана улица (непосредствено преди почти обратния ляв завой към центъра на селото).

На това място на 29 март 1944 г. /на втория ден от паметната Балванска битка на Габровско-Севлиевския партизански отряд/ са разстреляни без съд и присъда 10 ятаци от село Крушево.

За строежа на паметника през 1946-1947 г. в село Крушево се пуска подписка с апел към всички крушевци с текст "ФОНД ПОСТРОЙКА ПАМЕТНИК НА ЗАГИНАЛИТЕ ПРОТИВ ФАШИЗМА И КАПИТАЛИЗМА В СЕЛО КРУШЕВО". Подписката се приема от цялото население. Някои участват с парични средства, други возят строителни материали със своя добитък, трети работят безплатно.

Строителните работи започват през 1948 г. с изкопаване основите на паметника на местността Бряста и с вадене на камъни от местността Калугера. За отговорник на строежа е определен каменоделеца Цвятко Станев Хубанов. Началният период на строителството протича от 1948 до 2 юни 1950 г., когато е построена първата част до козирката, на височина два метра. От двете страни на паметника, източната и западната, се правят специални ниши и на 2 юни, в присъствието на всички жители на село Крушево, живите партизани, ръководители на Търновски окръг и много гости от околните села се полагат костите на разстреляните 10 ятака и загиналите на фронта през 1944-1945 г.- общо 13 души. Костите са извадени предния ден от гробищата и са положени в специални бели торбички с надписи в тях. След речите, произнесени тогава и почитане паметта на загиналите, костите се полагат в нишите и се зациментират, след което се покриват с големи каменни блокове.
Следващият етап от строителството продължава до 1956 г. и се осъществява от специални каменоделци от Габровско. На лицевата страна се поставя плоча от бял врачански камък със стих от поета Никола Вапцаров. На източната и западната страна на паметника са изписани имената на загиналите партизани, ятаци и бойци от фронта, също на бяла плоча. От изток е поставен барелеф на Йосиф В. Сталин, а на западната – барелеф на Георги Димитров. Скулптурна фигура на партизанин, стиснал пушка и вдигнал високо глава, гледа на изток в очакване на Червената армия. Архитект на паметника е Карл Кандулков, а скулптури са Борис Кадийски, Димо Лучиянов и Григор Михов.
Тържественото откриване на паметника е на 2 юни 1956 г. в присъствието на над 1500 души.
След развенчаването на култа към личността на Сталин, неговият барелеф е заменен с барелефа на Димитър Благоев.
През следващите години поради влагата и атмосферното влияние камъните по повърхността на паметника започват да се рушат. С помощтта на Института за паметници от Велико Търново и военното поделение от града се издига скеле, почистват се камъните и се импрегнират. Паметника се огражда с желязна ограда и врати. Цялата работа е извършена от търновци безвъзмездно.
През пролетта на 1966 г., благодарение разбирането на първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Габрово– Пенчо Карапенев, се отпускат средства за направа на пътя до паметника. През лятото се полага трошенокаменна настилка и се асфалтира, въпреки трудностите и липсата на превози.
По същото време с помощта на Карл Кандулков се изготвя план за оформяне района на паметника при Бряста. До паметника се прекарва ток, правят се ниши, в които се поставят прожектори за осветяването му. Районът се озеленява.
Карл Кандулков дава идеята за морените, като припомня заръката на Иван Вазов на гроба му да бъде поставен голям камък-морена. Петко Цонев с помощта на Илия Янков Монев, Сава Стоянов, Ненко Колев и други уточяват местата, където са паднали десетте ятака след разстрела им. Със Симеон Симеонов и Йончо Панов от музея отива в каменните кариери при Долна Кремена и прави поръчката. На всяко едно от лобните места на ятаците през зимата и пролетта на 1973 г. се поставя морена от бял врачански камък с името на разстреляния ятак.