Паметник на Владимир Димитров – Майстора - София

Паметникът на Владимир Димитров пред сградата на Съюза на българските художници в София с автор скулптора Величко Миленков е идентичен с този пред най-голямата и богата художествена галерия в страната – Художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора" в град Кюстендил.

Владимир Димитров – Майстора е роден в кюстендилското село Флорош през 1882 година. През 1903г постъпва в Рисувателното училище в София, в което учи до 1910г, но не се дипломира. От 1911 до 1918г художникът е учител по краснопис в Свищовската гимназия. Там се среща с Николай Лилиев. Владимир Димитров участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война – има множество рисунки, които показват присъствието му на окопите. Може би можем да твърдим, че след войните изкуството поема по нов път, както за останалите творци, и за него, поставя и неговия дух на изпитание. Много критици от това време свързват изкуството му с модернистичните европейски влияния, но той е на противоположно мнение. Според него най-сигурният път е в натурализма, по него се стига до съвършената класическа форма и дълбокото чувство. В началото на 20-те години на миналия век Майстора участва в изложба заедно с братовчед си Никола Георгиев. От нея има възторжени отзиви.

През 1921г той участва в Юбилейната академична изложба, а през 1922г урежда първата си самостоятелна изложба в "Царския манеж" (на мястото на Народната библиотека). Творбите му са обект на много дискусии от страна на традиционалистите и онези, които са за новаторските течения в българското изкуство. През първите години след войните Майстора създава картини в своеобразен и впечатляващ колорит и рисунък. Те са преди всичко пейзажи от масло и акварел, дръзки по характер. Често тези пейзажи са създадени само от два-три цвята и говорят за състояние на "душевен екстаз". От 1919 до 1921г. Майстора рисува шест автопортрета. Серията образи на циганки, които създават впечатление за силна енергия и изразителност, са сред най-добрите постижения на художника от този период. Около 1920г Майстора слага начало на "Жетварския цикъл" – основни са огнено-виолетовите тонове, фигуралността почти липсва, а впечатлението е за силни пламъци и горещина.

Владимир Димитров – Майстора изпуска сетния си дъх в София на 24 септември, 1960г.