Паметник на Света София - София

Според житията, през втората половина на първи век и в първите десетилетия на втори век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София, което значи "премъдрост". Тя водела благоразумен и смирен християнски живот, подчинен на Божията воля.

София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов. Според преданията София проповядвала на дъщерите си, че техният живот е изповядване и лишение пред Исус Христос и че те не трябва да жалят красотата и младостта си, а да покажат твърда вяра, непоклатима надежда и нелицемерна любов и не трябва да се подават на изкушенията на врага.

Императорът се опитал да изкуши дъщерите и да ги накара да се поклонят нему и на римските богове и им обещал, че ще живеят в богатство и почести. Те обаче били изпълнени с вярата към Бог и твърдели, че той е техният баща, и че той се грижи за тях и те са готови да умрат за него, само и само да запазят Христовата вяра в сърцата си. Въпреки че били подложени на ужасни мъчения Вяра, Надежда и Любов не се предали на вярата към римските богове. Император Адриан наредил и трите да бъдат обезглавени. Тяхната майка, София, починала заедно с тях, докато ги оплаквала в продължение на три дни. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777г в Елзас, Франция.

Дали името на Великомъченица Света София произхожда от името на храма, или обратното, не можем да твърдим със сигурност. Факт е обаче, че издигнатата на мястото на паметника на Владимир Ленин статуя, изобразяваща Света София, е символ на столицата. Визията на статуята е модерна. Великомъченицата Света София обикновено е изобразявана в християнски иконописен стил с трите си дъщери, докато статуята, издигната през 2001г до метростанция Сердика, изглежда по-скоро феерична, красива въздушна, набедена от много хора за езическа. Тук София е без трите си дъщери, но пък носи корона – атрибут на властта. В дясната си ръка държи венец от лавър и дъб, означаващ достолепност и дълголетие, което се свързва и с герба на София, казващ "Расте, но не старее". В лявата й ръка са поставени монети - израз на благоденствието на нацията, и върху нея е кацнала сова – символ на знанието и мъдростта. Позлатата със специален спрей придава допълнителна достолепност на фигурата от бронз и мед, висока над 8м и тежаща 4 тона. Извисява се над околните сгради на 14-метров мраморен пиедестал. Архитект на паметника е Станислав Константинов, а автор е скулпторът Георги Чапкънов.