• Манастир "Св. Пророк Илия" в местност "Текето" - Александрия
  • GPS Координати: 43.90394928, 27.73273230
  • Отвори в Google Maps
Рейтинг:
5.0 / 1 оценка
Места за нощувка наблизо
Места за хапване наблизо

Манастир "Св. Пророк Илия" в местност "Текето" - Александрия

село Александрия
слаб дъжд 5°C
5 дневна прогноза
днес 3° / 7° 20 мар 2° / 10° 21 мар 3° / 10° 22 мар 3° / 9° 23 мар 3° / 10°
преглеждания за последните 30 дни 52
преглеждания за целия период 4232
Популярност на обекта в различни класации
Дата на публикуване 21.07.2015г.
Добави снимки Опознай.bg разчита на потребителите си да помагнат да покажем със снимки или видео всички наши красиви забележителности. Изпратете ваши снимки за "Манастир "Св. Пророк Илия" в местност "Текето" - Александрия" за още по-богато съдържание.
Легенди от стари времена разказват, че някога св. Илия минал на магаренцето си през с. Габер, Добричко, замръкнал и помолил за подслон. Времето било много неспокойно и никой не го приютил в дома си. Огорчен и обиден, св. Илия продължил пътя си и стигнал в една долчинка край днешното с. Александрия. Спрял на една скала, слязъл от магаренцето и от гняв и обида започнал да потъва, а бил и много тежък. На тази скала и днес личат стъпките му и следите от копитата на магаренцето. След като преспал на това място, изпод корените на няколко вековни бряста започнала да извира бистра и лековита вода. Когато Аспаруховите българи се заселили по тези места, те избрали да си направят култово капище върху скалата, където са вдълбани стъпките на св. Илия и неговия спътник - магаренцето. Там те отдавали почит на езическия бог Тангра и на гръмовережеца Илия. Българите харесали мястото и заради добрите пасища за техните коне и друг добитък, както и заради изворната лековита вода. По времето на цар Иван Александър (1331-1371г) в много закътани места на България били изграждани манастири. Обителите са най-големият крепител на царщината и център на българската книжнина след покръстването по времето на княз Борис I (852-889г).

Построяването на манастира "Св. Пророк Илия" в близост до светилището на прабългарите се свързва с втората съпруга на царя, която покровителствала съзиждането му. Манастирът бил каменен, в него имало параклис с правоъгълна форма – характерна за светилищата на българите. Към обителта имало чешма с лековита вода. В началото на XVIIIв в тези запустели райони идват бегълци от южните части на страната ни, подгонени от ятагана на поробителя. По-късно в района идват т.нар. казълбаши, които също са гонени от турската власт. Те намират запустялата дървена сграда на манастира и я назовават според тяхната религия "теке" на пророка им Хазреди Али (а не на пророка Али – братовчед на Мохамед ) – това е същият Св. Илия, който почитат и християните.Оттогава местността започва да се нарича Текето. Исторически факт е, че къзълбашите са потурченото най-старо българско население от Добруджа и коренно се различават по традиции и верски обичаи от ортодоксалните мюсюлмани. На Илинден (2 август) казълбашите от Североизточна България идвали тук и правели курбан - стар петел, в чест на пророка Хазреди Али, за да му благодарят, че е запазил посевите от градушка, а българите християни преспивали тук срещу празника на Св. Илия за здраве.

Когато тези земи след Руско-турската война за известно време са владение на Румъния, започва политика на унищожаване на българските паметници и на светите и тачени от народа места. За съжаление в тази си дейност румънците са подпомогнати от местни изменници на вярата. Текето е разрушено и много от вековните брястове са отсечени. Възстановяването на Александрийския манастир започва чак в настоящия, XXIв. През 2004г с благословията на митрополит Кирил, духовен водач на Варненска и Великопреславска епархия, и средства на дарители е построен параклиса "Св. Илия" с форма на правилен многоъгълник. Отвън, на стената му, е облегната единствената оцеляла през годините голяма дъска от дървения храм-теке. Строежът на манастира продължава с изграждането на храма "Св. Пророк Илия", осветен през 2009г и жилищното и административно крило. Недалеч е изградена каменна чешма върху лековития извор, за който се смята, че лекува различни болести.
Прочети още
Сподели този обект:
Добавено от:
Виж карта

Коментари

Коментирай 1000 символа

Други подобни обекти в страната