Мегалитно светилище на Великата богиня майка - с.Буйново

Великата богиня майка е основното божество в тракийската религия. Тракийското митологично мислене възприема самозачатието на Великата богиня – майка, която ражда сина си, Слънцето. Този акт урежда космическото равновесие, природния цикъл и кръговрата живот - смърт. Нейната основна функция е да дарява живот, но тя е също тази, която очаква своите рожби на края на земния им път в своята утроба. В каменния век съществува широко разпространен култ към Богинята. На много места по света археолозите откриват статуетки на жени с подчертани полови белези, направени от камък или кост с общи характеристики – големи гърди и бедра и често с липсваща глава. С помощта на старогръцки наименования, използвани от наблюдатели и пътешественици из Тракия, както и на иконографски решения върху плочи и изделия днес се съди, че Великата богиня - майка в Тракия е: покровителка на животните и на лова, на плодовитостта и на плодородието, пазителка на култа към Слънцето и на живия свещен огън, на жените майки и стопанки, но и на девиците, хранителка на обредите, с които избраници се посвещават във вярата към .
Според твърденията на някой специалисти праисторици обаче, които са изследвали подобни обекти в Родопите, е възможно подобни барелефи с първоначален естествен произход, в последствие да са дообработвани целенасочено, за да добият съответните черти и визия за тяхното по-пълно вписване при изповядване на култа. Присъствието им обаче, несъмнено е имало важно значение за древните, и в тези образи напълно е възможно те да са припознавали своите висши божества – Богинята Майка и Бога Слънце, Бендида и Сабазий-Загрей. Мегалитното светилище на Великата богиня майка е обърната на юг, към слънцето, откъдето може да дойде топлината, живота и плодородието.
Разположението на масива го прави естествена астрономическа обсерватория - по време на пролетното /20-21 март/ и есенното /22-23 септември/ равноденствие.
Върху мегалитното светилище ясно личат вдълбаните в скалите останки на древна астрономическа обсерватория и издълбани кръгли отвори, улеи и ниши. Картата представлява множество кръгли дупки, които показват небесните звезди. Изработени са върху предварително изравнената скална площадка, като следите от подравняването личат и до днес. Скалните изображения са групирани и разположени около централен олтар - жертвеник под формата на сърце „Орфеево сърце”. Този факт говори за научно и културно достижение на тракийското племе беси, а не за внос на култура от други цивилизации. На звездната площадка са изсечени четири олтара на четирите свещени течности- вода, вино, мляко, зехтин. Това показва, че мястото се е използвало и за извършване на култови и духовни практики. От звездната площадка се открива гледка към скалите на мистичният връх Виденица, едно от предполагаемото място на потъналия в митове и легенди Дионисиев храм. Като обобщение, вземайки предвид всички елементи и особености на скалното светилище, може категорично да го отнесем към едно от най-големите и най- пълно оформени праисторически светилища в Западните Родопи. Вероятно същото е доразвито като култов център от траки - беси. Скално светилище на Великата богиня майка , тепърва ще откриват своите загадки и ще допринася за запълване на познанията ни за живота на тракийските племена населявали Западните Родопи. Един уникален неизвестен паметник, на скалната ни материална култура и наследство.

с.Буйново - Мегалитното светилище на Великата богиня майка - 6 км.
Maркировка: стълбова; лентова червена
Продължителност: пешеходен преход 1ч. / автомобилен преход 25мин.
Координати: 41°35'3"N 24°17'2"E