Катедрален храм "Успение Богородично" - Пловдив

На мястото, където днес се намира катедралният храм на град Пловдив, между двата хълма Джамбаз тепе и Тексим тепе, според запазени до нас сведения, още през Средновековието е имало красива и величествена църква. Първите, запазени за нея сведения, датират от ІХ-Хв.

По време на османските нашествия по българските земи и след завладяването на града през 1371г манастирът край църквата бил разрушен и напълно унищожен. През периода на Възраждането от древната и величествена църква нямало и следа. За времето от 1844 до 1845г брациговски майстори издигнали нова голяма църква, изцяло съградена от камък.

След Руско-турската освободителна война и Освобождението на България от турско робство при храма била построена и камбанария - през 1881г, тъй като такава липсвала до тогава, и камбаните на храма били закачени на дърво, намиращо се в двора на църквата.

Първоначално дворът на храма е бил по-малък, отколкото е сега, но през 1930г той бил значително разширен и оформен като една обширна тераса. В чест на 2000-та годишнина от Рождество Христово храмът е цялостно реставриран и възстановен.