Храм-параклис "Свети Николай" - Пловдив

Църквата "Свети Николай" се намира на самото Таксим тепе в град Пловдив, на около 70-80м западно от църквата "Света Богородица". Тя е параклис към катедралната църква. Предполага се, че била строена по времето на българския владетел Иван Александър, някъде около 1355г и още тогава била посветена на Свети Николай. В самото начало на ХІХв параклисът бил възстановен с отпуснати от настоятелството на храм "Света Богородица" 4300 гроша. Поради наложените ограничения от властта тогава, ремонтът се оказал некачествен и се наложило изграждането на нова постройка. Сегашната сграда на параклиса датира от 1835г, когато била съградена с дарени средства от пловдивския възрожденец Вълко Тодоров Чалъков, който живеел съвсем близо до храма. Кои са били майсторите, издигнали сградата, не се знае със сигурност, но се предполага, че са били от Брациговската школа. По своята същност параклисът "Св. Никола" представлява малка, еднокорабна базилика, с една абсида и размери 17,5м на 9,80м на 6м. Изградена е от неоформен камък, само източната олтарна стена и абсидата са от правилно издялани каменни блокчета. Поради стръмния и скалист терен, на който се намира храмът, притворът му е от северната страна, а не от западната, както обикновено се строят църквите. Абсидата е петстенна. Иконостасът на параклиса е от старата съборена църква, поради което той е най–старият иконостас в Пловдив. Датира от 1733г и е с интересна и оригинална старинна резба. Предполага се, че е изработен от местни майстори, повлияни от дърворезбата в голямата църква на Бачковския манастир. Размерите на иконостаса са 7,50м на 3,90м. В горната си част той е покрит с резба, която е цялостно позлатена.

Иконите в храма са изписани от възрожденските живописци Захари Зограф и Димитър Зограф. Царските икони на Иисус Христос, Света Богородица, Свети Йоан Кръстител, Свети Николай са дело на Захари Зограф. На иконостаса има и една сравнително малка икона на Свети Николай, чийто автор бил Христо Димитров – бащата на Захари Зограф.