Епископска Базилика - Сандански

Обект "Епископска базилика" е открит през 1989г от Владимир Петков при спасителни археологически разкопки. Освен базиликата се открити още Баптистерий (кръщелна), вътрешен двор (атриум) и сгради, свързани със църковния живот и ритуал през епохата на ранното християнство V – VІвек.

В центъра на комплекса се намира класическа трикорабна базилика, впечатляваща със своята монументалност, вътрешна архитектура и разкошни подови мозайки и стенописи. Базиликата е еднопсидна, с апсида вписана в правоъгълник, ориентирана в посока изток-запад. Сградата е градена от обли речни камъни с пояси от 3 до 5 реда тухли, представляващи късноримския начин на градеж, наречен "опус микстум", т.е. смесен строеж. Наосът (централното помещение на храма) е съставен от главен и два странични кораба, разделени по между си с колони, изпълнени в римо - коринтски стил. Стъпващите върху стилобат колони заедно с капитела и базата са достигали впечатляващата и днес височина от 5м, а страничните зидове на сградата са стигали до 11м.

Централното било на сградата е с височина до 15-16м. Вкопан в мраморната настилка остава откритият за първи път в античния град под днешния град Сандански "Амвон". На място е запазено първото стъпало, заедно с оловните спойки за парапетните колонки. В презвитериума отделен отделен от централниа кораб с уникална канцелна преграда, с изоразени на нея сцени от Евангелието е имало мозайки в стил „опус сектиле”. От сградата, която е била и седалище на епископа е ставало и фактическото управление на града и прилежащия район по долината на Средна Струма.