Село Долно Луково

Селото отстои само на няколко километра от гръцката граница, не е обявено официално за архитектурен резерват, но със запазените бубарски каменни къщи и най-старата църква в Родопите с право може да се нарече резерват. Местните наброяват 110 човека и сеят основно тютюн и сусам. Гордеят се с 200 годишната си църква "Св.Св. Константин и Елена" и с единственото средиземноморско вечнозелено дърво в България от вида Арбутус андрахне, по-известно сред местните като П ролетна кумарка (или Ягодово дърво). Това необикновено дърво си сменя цвета на кората няколко пъти в годината и расте необезпокоявано точно пред кметството на Долно Луково.

Църквата е построена за няколко дни през 1806г със собствени средства на християните от селото. Под предлог, че строят обор, хората бързали да покрият храма с покрив, за да не може да се разруши. Вероятно знаете, че по това време съществувал султански указ, според който духовен храм с изграден покрив не се разрушавал. Отвън църквата е каменна, а отвътре – дървена. Особено красив е дърворезбованият иконостас. Ключът за църквата се пази от кмета на селото.