Мелник~25км Кашина~22км Лещен~26км Гайтаниново~3км Гърмен~22км Делчево (Област Благоевград)~13км Парил~0км Скребатно~26км Тешово~4км Хърсово (Област Благоевград)~25км

Места за нощувка наблизо

Къща Славянка Гайтаниново ~3км.

Кирпиевата къща Гайтаниново ~4км.

Малакова къща Тешово ~4км.

SPA комплекс Mentor Resort Гайтаниново ~4км.

Места за хапване наблизо

Ресторант "Воденицата" - Гоце Делчев Гоце Делчев ~15км.

Ресторант "Ванита ДНА" - Гоце Делчев Гоце Делчев ~16км.

Ресторант "България" - Гоце Делчев Гоце Делчев ~16км.

Ресторант към Семеен хотел "Маламовата къща" - Гоце Делчев Гоце Делчев ~16км.

По какво откриват обекта

Хижа с Хижа с планина Хижа пи Хижа Сла славянк Хижа рай хижа Сл славянка Цари м Д планини алибо Планини хижа сед Цари м Цари м Пирин п Хижа Сл Хижа ал Пирин п

Село Парил

село Парил

предимно облачно 15°C

807м. н.в.

#79 от категория Селски туризъм за Цяла България

#156 от категория Селски и Еко туризъм за Цяла България

Добави снимки Опознай.bg разчита на потребителите си да помагнат да покажем със снимки или видео всички наши красиви забележителности. Изпратете ваши снимки за "Село Парил" за още по-богато съдържание.

Село Парил се намира в планински район в историко-географската област Мървашко. Намира се в подножието на Цари връх в планината Славянка (Алиботуш) и южните склонове на Пирин планина. Парилската седловина дели тези две планини. Селото е изходен пункт за хижа "Славянка" и за преходи по едноименната планина с нейните забележителни природни дадености и пещери. Девствеността на района е подплатена с множество билки, чист въздух, прекрасна вода и още много. В Славянка е разположен биосферният резерват Алиботуш, в който има многообразие от растителни видове: черна и бяла мура, пирински чай, тис. На изток от селото в местността Кулата е намерен керамичен материал съхранен в Гайтаниново, който показва наличие на живот от ранния период на желязната епоха. Запазени са останки от антична крепостна стена, частично използвана и през средновековието. В подножието на Славянка има рудници за желязна руда добивана до 1960 година.

Прочети още