Руините на крепостта Красен се намират на 6км южно от Панагюрище. Проучванията показват, че през ранновизантийската и сре дновековната епоха, Красен е един от най-значимите градове в района. За това говорят разкритата фортификационна система с двойна укрепителна линия и множество кули, гъстото жилищно застрояване, обширните подградия извън крепостта. Проучени са две църкви и няколко некропола. Информация за инфраструктурата на града дават големият басейн за съхранение на вода и отворите от канали в крепостните стени за изтичане на атмосферните води. Преди да възникне крепостта, на хълма се откриват следи на обитаване от каменно-медната и ранно-желязната епоха. През IV-Vв покрай река Луда Яна възниква късноантично селище. В подножието на възвишението е разкрита една от най-ранните църкви на Балканите, която се датира от IVв. Първите фортификационни съоръжения на хълма са изградени през VIв. Те се свързват с мащабната програма за строеж на крепости, провеждана от император Юстиниан I Велики.
През XIII-XIVв градът преживява най-голямото си развитие и се превръща в един от значимите средновековни центрове. Още при цар Асен I или най-късно при цар Калоян крепостта трайно е превзета от българите. През следващите два века Красен е една от важните опорни точки на България южно от Стара планина. Чрез нея се осъществява контрол върху значителна част от Западна Тракия. Последните три десетилетия на XIVв са особено драматични за района. Той е подложен на постоянни турски набези, довели до превземането на редица крепости като Самоков, Ихтиман, Кюстендил, София.
Едно рядко откритие, показва кой е бил управител на Красен в тези трагични времена. При разчистването на външното лице на крепостната стена бе намерена бронзова матрица за восъчни печати. Такива специално изработени матрици са голяма рядкост и обикновено са използвани от благородници, изпълняващи високи административни длъжности и водещи активна кореспонденция. Името на собственика е оформено в характерен за епохата сложен монограм, който специалистът епиграф Василка Герасимова успя да разчете. Палеографският анализ на текста, изписването на буквите и особено поставеното ударение върху буквата "И" се свързва с правописната реформа на патриарх Ефтимий. Той налага новите граматични норми през 80-те и 90-те години на XIVв. Познаването на новия правопис показва тясна връзка на собственика на печата със столицата Търновград.
Годината на завладяването на твърдината от османците не е известна. Някои данни сочат, че това вероятно става след падането на София в началото на 80-те години на XIVв. Красен е превзет след упорита въоръжена съпротива, за което говорят откритите многобройни пробиви и разрушения в стените и дебелите пластове пепел, останали от бушувалите в крепостта пожари. Именно в тази битка загива последният управител на града - Рафаил. Тогава личният му печат се търкулва край стените на крепостта, където археолозите ще го намерят шест века по-късно. След края на XIVв няма следи от обитаване на крепостта. Вероятно населението е избито или изселено. В границите на старото подградие до края на XVIIв обаче съществува малко християнско селище с неголяма църква.
Прочети още
Коментари · 1
Крепостта е интересна, но няма достъп до нея - моста е паднал, няма и никакви указателни и информационни табели