Бориковска пещера - Бориково

Пещерата според начина на образуване е сифонна изворна. Това личи от седиментите и характерните първични форми по свода. Сводът и стените в привходните части блещукат ефектно от множеството отложени люспи "котешко злато" (жълта слюда). Под входа на пещерата в основата на масива е каптираният карстов извор, водоснабдяващ селото. Срещу входа по права линия и приблизително на същата височина в момента се извършват минно-проучвателни работи за златни залежи (по сведения от местните хора). При проучване е установено, че в нея живеел един екземпляр пещерен скакалец, два вида прилепи – остроух нощник и голям нощник и насекоми. Интересното е, че никъде досега в Родопите не са открити следи от пещерна мечка, а тази пещера е като че ли гробницата на всички животни. Жалко, че иманярите жестоко са разрушили костите и на много места са се превърнали в купчина кости и камъни, смесени с глина. Следи от пещерна мечка са били открити в средната част на Стара планина и предпланините.

При първо посещение на пещерата били намерени две парчета от керамика, едното с дръжка. Изследванията датират още от 1968 година. Пещерата е разположена в Смолянския пещерен район, южно от село Бориково на 130м относителна височина от речното легло на реката. Склонът е със западна експозиция, а входа се разкрива в основата на малък скален венец. Пещерата е с дължина 470м, хоризонтална, без разклонения – канален тип. Средната височина е 3м, но на места тя се движи от 5 до 7м. Бориковската пещера е най-старата пещера в района. Легенди разказват, че там имало големи хора – Римляни, но скелетите, които били намерени не били на хора, а на пещерни мечки.

Пещерата се намира на десния склон на река Бориковска, на 1,5км югозападно от село Бориково. Входът й е разположен в букова гора на стръмен склон.Проникването в пещерните галерии от неспециалисти и лица без опит в пещерното дело не е препоръчително без опитен водач.