Църква "Свети Спас" - Велико Търново

Църквата "Свети Спас", или както е била известна в миналото "Свето Възнесение', е била източноправославна църква във Велико Търново.

Храмът е разположен на скалата на Халваджи баир, в близост до музей "Възраждане и Учредително събрание" (стария турски конак) в старата част на града, където в миналото са били къщите на търговците и занаятчиите. Днес тя стои между сградите на Регионалния исторически музей и Старопрестолната гимназия по икономика в града.

През 1859 г. Уста Кольо Фичето започва строежа ѝ и го завършва през 1862 г. Църквата „Свети Спас“ е била трикорабна базилика с размери 27,80/12,20, като под нея има гробница с вход откъм южното лице. Зидана е с ломен камък, отвън е била измазана с оранжево-червена варова мазилка, а камъните са фугирани с варов разтвор. Източното и западното лице са опасани от главния дъгов корниз, който представлява двойна фичевска кобилица. Интересни са още каменните полуколони, вградени на четирите фасади.

Много по-късно на северната и южната фасада били вградени няколко мраморни надгробни плочи с гръцки надписи, взети от гробищата на старата църква, намираща се на същото място. Едната от плочите е поставена от д-р Никола Пиколо, взета от гробовете на родителите му. При земетресението от 1913 г. горната част на църквата била разрушена. Иконите ѝ се съхраняват във фондовете на Историческия музей.