Трaкийcкo cкaлнo cвeтилищe "Сечен камък" - Николаево

Трaкийcкo cкaлнo cвeтилищe oт рaннoжeлязнaтa eпoхa в м. "Ceчeн камък", край c. Никoлaeвo, общинa Трявнa Cвeтилищeтo ce нaмирa нa 5км югoзaпaднo oт грaд Трявнa.

Култовият обект представлява дълга скала, с посока изток-запад, на върха на изявен спрямо околния терен хълм, известен под наименованието "Сечен камък". Oтгоре върху скалната повърхност са изсечени каменни кръгове ("слънца"), разположени верижно един до друг. Броят им надхвърля 10; всички кръгове са изпъкнали, с полусферична форма; при някои се наблюдава изветряване с течение на вековете, което е заличило донякъде самия кръг. Преобладаващата част от кръговете имат диаметър 1м, при други той е по-малък 0,5м. Повечето кръгове са под слой пръст, непочиствани с години, обрасли с трева и мъх и трудно се забелязват. Ярко изразени са 3-4 кръга. Южно от посочената местност, в посока към връх "Овчар", върху скалист хълм, се откриват следи от изветрели скални ниши. Връзката им със каменните "слънца" е визуална. Вероятно те представляват един комплекс, свидетелстващ за тракийско светилище, свързано с орфическата обредност. Скалното светилище в м. "Сечен камък" трябва да се разглежда във връзка с основните персонажи на тракийската орфическа религия – Великата богиня - Майка (скалата) и Слънцето (чийто символ е кръгът). Изсичането на "каменни слънца" върху естествената скала има дълбоко, символично значение, чрез което се свързват земното и небесното начало – Великата богиня-майка и роденото от нея слънце.

Сливането на женското и мъжкото основни божества в свещен брак в представите на траките обяснява структурирането на Космоса, цикличността на природните явления и времето, вечно умиращата и възраждащата се природа.