На­род­но чи­та­ли­ще "Раз­ви­тие" - с.Дъл­бо­ки

По ини­ци­а­ти­ва на учи­те­ли, лю­боз­на­тел­ни мла­де­жи и местни жители през есен­та на 1878г се ос­но­ва­ва чи­та­ли­ще­то в с. Дъл­бо­ки, ко­е­то име­ну­ват "РАЗВИТИЕ". До пос­т­ро­я­ва­не на соб­с­т­ве­на чи­та­лищ­на сгра­да се е по­ме­ща­ва­ло в цър­к­ва­та и учи­ли­ще­то. С доб­ро­во­лен труд и по­мо­щи от на­се­ле­ни­е­то през 1931/1936 се пос­троя­ва чи­та­ли­щен са­лон и биб­ли­о­те­ка. 1974/1976 г. чи­та­лищ­на­та сгра­да е ре­кон­с­т­ру­и­ра­на и мо­дер­ни­зи­ра­на, от­го­ва­ря­ща на пот­реб­нос­ти­те и це­ли­те на чи­та­ли­ще­то и дей­ност­та му. Чи­та­ли­ще­то раз­по­ла­га със зри­тел­на за­ла с 380 мес­та, тех­ни­чес­ки обо­руд­ва­на сце­на, биб­ли­о­теч­ни по­ме­ще­ния - за­ем­на, дет­с­ки от­дел, чи­тал­ня, книгох­ра­ни­ли­ще; ре­пе­ти­ци­он­на за­ла, гри­мьор­ни по­ме­ще­ния, кан­це­ла­рии, ки­но — ка­би­на и сер­виз­ни по­ме­ще­ния.

Чи­та­ли­ще­то е един­с­т­ве­ния кул­ту­рен ин­с­ти­тут на те­ри­то­ри­я­та на кмет­с­т­во­то и е же­ла­на пот­реб­ност на всич­ки жи­те­ли на се­ло­то ни. Със сво­я­та дей­ност об­с­луж­ва Основното училище, в ко­е­то учат 150 уче­ни­ци, зе­ме­дел­с­ка ко­о­пе­ра­ция, пот­ре­би­тел­на ко­о­пе­ра­ция, дър­во­дел­с­ки цех, цех за бу­ти­ли­ра­не на на­пит­ки и оцет.

В чи­та­ли­ще­то ра­бо­тят: те­ат­ра­лен, дет­с­ко-юно­шес­ки фол­к­ло­рен ан­сам­бъл „ДЪЛ­БО­ЧАН­ЧЕ­ТА", гру­па за ста­ри град­с­ки пес­ни "Чар", ан­сам­бъл за ав­тен­ти­чен фолклор "ДЪЛ­БО­КИ". Ко­лек­ти­ви­те са но­си­те­ли на мно­жес­т­во от­ли­чия и ме­да­ли от на­ши ре­пуб­ли­кан­с­ки фес­ти­ва­ли и съ­бо­ри, а ан­сам­бъ­лът за ав­тен­ти­чен фол­к­лор и дет­с­ко-юно­шес­кия ан­сам­бъл са но­си­те­ли на прес­тиж­ни наг­ра­ди от МФФ-Югос­ла­вия, Ру­мъ­ния, Тур­ция, Мол­до­ва, Пол­ша, Фран­ция и Бъл­га­рия.

Съх­ра­не­ни са бо­га­та­та ду­шев­ност и тра­ди­ци­и­те в Дъл­бо­ки. В прог­ра­ми­те им са вклю­че­ни кла­си­чес­ки об­раз­ци от тра­ди­ци­он­ния слън­чев об­ре­ден ка­лен­дар от Ко­ле­да, през про­лет­ния, летния и есен­ния цик­ли, от­но­во до зим­ни­те праз­ни­ци, свър­за­ни с раж­да­не­то на Бо­га. Ан­сам­б­ли­те пред­с­та­вят тра­ди­ци­он­ния бъл­гар­с­ки фол­к­лор ка­то ця­ло на обреден танц и об­ред­на пе­сен, прев­ръ­ща об­ре­да в праз­ник и дос­та­вя сил­на ес­те­ти­чес­ка нас­ла­да, ду­шев­ност и тра­ди­ци­и­те в Дъл­бо­ки. И до днес би­ту­ват об­ре­ди­те и оби­ча­и­те свър­за­ни с цър­ков­но-праз­нич­ния ка­лен­дар не са­мо в изя­ви­те на ан­сам­б­ли­те, но и в жи­во­та на хо­ра­та - с ко­ле­да­ри­те и тех­ни­те пес­ни, "бу­тур­ни­ци­те" на За­го­вез­ни, кра­си­ви­те ла­зар­ки, "ро­са­та" на Гер­гьов­ден и пе­че­ни­те аг­не­та.

Биб­ли­о­те­ка­та при­те­жа­ва над 23 000 биб­ли­о­теч­ни еди­ни­ци от всич­ки от­рас­ли на зна­ни­е­то. То­ва да­ва въз­мож­ност за про­веж­да­не на бо­га­та и раз­но­об­раз­на по съдър­жа­ние биб­ли­о­теч­на дей­ност: ли­те­ра­тур­ни иг­ри и вик­то­ри­ни, сре­щи с ли­те­ра­тур­ни твор­ци, ча­со­ве на при­каз­ка­та, дет­с­ки със­те­за­ния, праз­ни­ци на кни­га­та и пр.

Бо­га­та и раз­но­об­раз­на е кул­тур­но-ма­со­ва­та ра­бо­та на чи­та­ли­ще­то, ко­я­то включ­ва в се­бе си ме­роп­ри­я­тия от об­ред­но-праз­нич­ния ка­лен­дар, Майс­ки и Декемврийски праз­ни­ци на кул­ту­ра­та, на се­ло­то, на ху­до­жес­т­ве­на­та са­мо­дей­ност, на та­лан­ти­те, те­ма­тич­ни ве­че­ри, бе­се­ди, кон­кур­си, твор­чес­ки пор­т­ре­ти, викторини и пр.