Връх "Тодорка"

Тодорка или Тодорин връх е масивен връх в България, най-висок на Тодориното странично било и всъщност единствен връх, който се намира на него. Със своите 2746м се нарежда на 11-то място в планината. Той е гранитен, но не е скалист, въпреки че се отличава с много стръмни склонове. Представлява сравнително късо било с три върхови точки, наричани съответно Голяма, Средна и Малка Тодорка. Голяма Тодорка се намира най на север и гледана от Банско впечатлява с пирамидалната си форма. Именно по нейните склонове са направени няколко писти, на които разчита ски-туризмът в Банско.

От Голяма Тодорка билото върви на югозапад, за да стигне до Средна Тодорка (2706м), след което се откланя на югоизток до Малка Тодорка (2712м). От изток в така оформения циркус се намират двете езера Тодорини очи (Василашки езера), край които минава пътеката от хижа Вихрен до хижа Демяница. От запад се простира Бъндеришката долина, която завива по характерен начин, следвайки завой на връх Тодорка. Ето защо от Банско краят на долината (връх Възела) не може да се види. Тодорка може да се изкачи най-лесно откъм Тодорината порта (на юг от върха в началото на Тодориното било), откъдето денивилацията до Голяма Тодорка е само 170м, а също и от север, от Шилигарника. Там е единственото истински скалисто място на върха - тесен зъбер, който свързва горните станции на лифтовете с върха. Емоционално и незабравимо изживяване може да бъде изкачването направо от хижа Вихрен по стръмните Тодорини улеи, но за това е необходима сериозна подготовка и мотивация.

От върха се открива широка панорама. Забележителна е гледката към върховете Вихрен и Кутело на запад, както и към Стражите на изток. На юг пък над всички други върхове се издига могъщият ръб на връх Каменица. На север при ясно време Банско се вижда с такава чистота, че спокойно могат да се различат всички улици и сгради.

Снимка 2 - западният склон на в. "Тодорка".