Праисторическо пещерно селище Самуилица

Самуилица е праисторическо пещерно селище, разкрито в местността Малък дол на 1.5км северно от село Кунино, Врачанско. Находките от това селище са датирани към края на средния и началото на късния палеолит и са класифицирани като образци на мустерска култура; т.е. селището най-вероятно е било обитавано от неандерталци. Намира се на около 10км разстояние от пещерните селища открити в Темната дупка (Карлуково) и Пещта (Старо село). Археологическите разкопки са започнати през 1956г от Николай Джамбазов и продължени от него през 1958-1959г, като са включени и ученици от основното училище в с. Кунино.

Селището е разположено в две пещери, отстоящи на 30м една от друга – Самуилица I и Самуилица II. Пещерите са образувана в горнокредни варовици. По-малката от тях е Самуилица I. Дълга е 29м и има денивелация 4м. Няма странични разклонения. Нейният внушителен вход е широк 14 и висок 7м и се вижда отдалеч. Той осигурява естествено осветление през целия ден. Навътре води равна и светла галерия. На места широчината ѝ достига 13м, а височината около 8м. В дъното на пещерата има малка площадка с размери 6 х 4 метра.

По-голямата част от находките са намерени във входната галерия на Самуилица II. Двете пещери са обявени за природна забележителност със Заповед No.1799 от 30.06.1972. Картирани са през 1964г от Димитър Събев и Иван Томов от пещерен клуб "Студенец" - Чепеларе. Разкритото от тях продължение (силно наклонена галерия) в дъното на Самуилица II в момента е запушено от глинеста тапа.