Печели с Опознай.bg

Трупай точки и ги осребри за бъдещи покупки в Grabo.bg

Научи повече »
Рейтинг:
0.0

Парорийски манастир "Св. Богородица"

Ямболско
ясно небе 28°C
5 дневна прогноза
днес 18° / 31° 28 юни 17° / 27° 29 юни 16° / 24° 30 юни 15° / 24° 01 юли 15° / 28°
330м. н.в.
преглеждания за последните 30 дни 33
преглеждания за целия период 1542
Дата на публикуване 14.01.2015г.
На 35км югоизточно от град Елхово в землището на боляровското село Воден се намират останките на исихасткия манастир "Св. Богородица". Той е бил създаден през 1335г в тогавашната погранична област Парория, от където става известен като Парорийски манастир. Създателя на манастира е основоположника на исихазма в България, монаха-аскет Григорий Синаит. Макар да е съществувала съвсем кратко, само 15 години, Парорийската обител станала главно средище на исихазма. Парорийският манастир е един от най-ценните обекти на културно-историческото наследство на региона. От езотерична гледна точка се вярва, че мястото, на което е построен манастира има особена енергия, която се дължи на комбинацията на пещерата, където повечето исихасти са оставали сами с дни, за да се докоснат до Бога и реката, която преминавала под хълма.

Манастира има много голям принос за израстването на Българската култура. Може да се каже, че преди столицата Търново да се оформи окончателно като водещ център на духовния живот, странджанската обител е сложила основите на забележителното културно явление на средновековието – Втория златен век на българската култура. Литературната дейност на Синаитовия манастир се изразява преди всичко в превеждане на исихастки произведения. Най-известен и търсен бил преводът на 150 поучителни глави на Григорий Синаит. Според изследователката Елена Коцева, около 40 от достигналите до наши дни български ръкописи от ХIVв са "парорийски".

Манастирът просъществува кратко – докъм 1350г, когато го разрушават турците на Умур бег. По следите които са останали от Парорийския манастир става ясно, че манастирът е бил укрепен – ясно личат очертанията на стената, която го е ограждала. Точно срещу входа на стената е бил храмът – първоначално изграден като еднокорабна базилика. Църквата е била стенописана. В долната си част стените били украсени с рисуван цокъл, който имитирал мрамор. Някога от двете страни на дромоса са били разположени симетрично 24 колони, сега от тях са останали само основите. Колоните имали овална форма, постигана с иззиждане на тухли, всяка с формата на четвърт пръстен. И долу, и горе били украсени с мраморни капители.

В дъното на дромоса е бил входът за пещерата, която вероятно е била обработвана от човешка ръка много преди възникването на манастира – още около IIIв, и то от население, което е имало рударски умения. От входа на пещерата вее хлад. До дъното на 14 метра дълбочина се слиза по стълбище с 34 стъпала, прецизно издялани във вулканичната скала – още едно доказателство за каменоделските умения на тогавашното местно население. Около средата на стълбището е второто ниво на пещерата. Една от стените му е иззидана с фин тухлен градеж с хоросан. Според историка, разработващ обекта доц. Атанас Орачев и той е много по-ранен от манастира, правен през Късната античност.
Прочети още
Сподели този обект:
Източник:
Виж карта

Коментари

Коментирай 500 символа
Печели с Опознай.bg

Трупай точки и ги осребри за бъдещи покупки в Grabo.bg

Други подобни обекти в страната

Вижте още