Паметник на загиналите във войните - с. Петко Славейков

Наред с житейската борба и завоеванията в духовно-просветната сфера, аканджиларци не изневеряват на българския си род и вземат дейно участие във войните за Национално обединение (1912 – 1918 г.). Те влизат в редиците на 34-ти Троянски пехотен полк. През Първата Балканска война, 15 синове на Аканджилари оставят костите си по бойните полета на Източна Тракия. По време на последвалата Втора Балканска война (Междусъюзническата), селото дава 3 свидни жертви, а през Първата Световна война, когато Аканджиларци участват и в Дойранската позиция, загиват 28 мъже. Трябва да се признае, че наред с местните българи, във войните участват и загиват за България и аканджиларски турци. Днес в центъра на селото признателните потомци са издигнали паметник, на който са изписани имената на загиналите герои.

Въпреки многото трудности и несгоди, които се изправят пред местните жители, може да се каже, че периодът между двете Световни войни (първата половина на XX в.) е белязан с просперитет за село Петко Славейков. За това свидетелства постоянното разрастване на селището и увеличаването на населението.