ВЕЦ "Панчарево"

Водноелектрическата централа "Панчарево" е първата построена ВЕЦ в България и на Балканския полуостров.

Намира се до село Панчарево край София, в поречието на река Искър. Пусната е в експлоатация на 1 ноември 1900г. С нея се поставя началото на общественото електроснабдяване в страната. Централата осигурява електричество за осветление, електрически трамвай и двигателна сила за индустриалните предприятия в столицата, с което София се нарежда сред първите електрифицирани европейски столици.

Изграждането на централата започва на 1 април 1899г на р. Искър, на 18км югоизточно от центъра на София и на 4км от Панчарево, по пътя за Самоков. Идеята за мястото на електрическата централа е на френския инженер Самуел Ребюфел, който пребивава по това време в София във връзка с изграждането на канализацията на града.

Строителството е извършено от Дружеството на големите строителни предприятия на Марсилия, а монтажните работи - от фирмата "Оерликон". Първоначално машинната зала е оборудвана с 4 турбогрупи, производство на "Пикард & Пикте", Женева - с хоризонтален вал и мощност на вала 500к.с. Генераторното напрежение е 8000V, а ниското - 15 V. Производствената мощност е 1600kW, преносното напрежение е 7kV, разпределителното 7kV и 3kV и ниското напрежение 3x150V.

Централата работи до началото на 1980-те год. Националният политехнически музей ползва сградния фонд от 1975г. Безвъзмездно са предадени на музея главната постройка с машинната зала, командното отделение и административните сгради.

През 1986г. ВЕЦ "Панчарево" е обявена за паметник на културата.
Предвижда се пускането на електроцентралата в действие и изграждане на екологичен парк с музейна експозиция на територията на ВЕЦ-а.