Паметник на Димитър Полянов - Карнобат

Димитър Иванов Полянов е литературният псевдоним на Димитър Иванов Попов, един от първите социалистически поети в българската литература. Роден е на 4 октомври (4 декември по стар стил) 1876г в град Карнобат. Баща му взима дейно участие в основаването на карнобатското читалище и е член на тайния революционен комитет, подготвящ града в борбата за освобождение от османска власт. Майка му е една от основателките на първото женско дружество в Карнобат.

Бъдещият поет отрано заживява с "любов към руския народ и обаяние от велика Русия". Още като момче се запознава с поезията на Пушкин, Некрасов, вълнува се от идеите на Чернишевски и Добролюбов. Първите си литературни опити прави като ученик в Сливенската мъжка гимназия. А през 1894г. сливенският вестник "Сиромашки защитник" отпечатва първия му разказ "Да не бях сиромах".

След като завършва гимназията, Полянов мечтае да стане живописец, но бързо се отказва от това и скоро заминава за Нанси (Франция) с решение да следва медицина. За този период той пише в своята "Автобиография" следното: "след като френският език ми разкри френската и световната класическа и революционна литература, великите поети и романисти, героите на Великата френска революция и на Парижката комуна, аз скоро се скарах с Ескулапа и все повече се отдавах на литературата и социализма."

Особено силно впечатление му прави поезията на Виктор Юго и изпраща от Франция няколко свои стихотворения, с които става известен. А след като се завръща в България, Димитър Полянов окончателно се определя като поет на българския пролетариат.

Сътрудничи активно в периодичния печат. Негови стихотворения излизат във вестниците като "Работнически другар", "Социалист", "Стрелочник", "Напред" и др., както и в някои списания - "Дело", "Ден", "Ново време", "Борба" и т.н.

Тъй като не може да се препитава с литература, Димитър Полянов работи като учител, чиновник, а по-късно става запасен офицер в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.