Народно читалище Въло Радев 1923 - Лесидрен

През 1923 г. високо образованият и интелигентен учител Стоян Вътов Шаферски поканва будните лесидренци да основат читалище. На идеята откликват още 42 жители на селото, различни по занятие и обществено положение, но всички обединени от оня вътрешен плам към нематериалното, което движи света. Читалището получава с демократичния вот на учредителите своето име – „Възраждане”. И то поема по пътя на възраждането. Отначало читалището няма собствена база и е под наем в дюкяни, след това в общинската сграда, училището. През 1962 г. с желанието и дарителската подкрепа на цялото население се създава настоящият читалищен комплекс – с библиотека, киносалон, репетиционни, гримьорни, административна част. В последните години се изгражда модерна компютърна зала, оборудвана по програма „Глоб@лни библиотеки” и музейни експозиционни площи. Именно в тази база протича богатият творчески самодеен читалищен живот.
сградата на читалището съществува постоянна етнографска сбирка, експонирана с помощта на експертите на музея. След ремонт е осигурено допълнително помещение, а това позволи оформянето на три зали – с етнографски материали, с архивни материали от дейността на читалището и експониране на колекция от произведения на творци, родени в Лесидрен. Част от експозицията са и табла, посветени на режисьора Въло Радев и неговите филми.
Днес сградата на читалището е кръстена на Въло Радев. Въло Радев е роден на 1 януари 1923 г. в с. Лесидрен, Ловешко. Завършва Смесена гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч) (1942).

Служи в Българската армия (1942 – 1943) и завършва Школата за запасни офицери. Участва във войната срещу Германия като адютант на помощник-командира на X пехотен полк на I българска армия. Ранен на 31 март 1945 г. За участието си в Отечествената война е награден с орден „За бойна заслуга“.

Учи в операторския отдел на Висшия държавен институт за кино в Москва при големия майстор Борис Волчек, но в крайна сметка завършва режисура във Френския Институт за Кино в Париж. В годините след завръщането си, Въло Радев работи първоначално като кинооператор, снимайки два документални и три игрални филма. Навлиза в режисурата в периода края на 50-те и началото на 60-те. От 1963 година работи като кинорежисьор, а на 9 ноември 1964 г. е премиерата на дебютния му режисьорски филм – „Крадецът на праскови“. Работи в Българска кинематография (1953 – 1990). Оператор, сценарист и режисьор на 14 български филма като „Крадецът на праскови“, „Цар и генерал“, „Осъдени души“, „Адаптация“, който е първият му режисьорски филм в телевизията, и др. Неговите филми събират в киносалоните милиони зрители. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк съхранява в своя „Златен каталог“ филма на Въло Радев „Крадецът на праскови“. Преди него е оператор на филма „Тютюн“ под режисурата на Никола Корабов.

Заслужил артист (1967) и народен артист (1980). Художествен ръководител на изложбата „Панорама на българската култура“ (1982). Член на Съюза на българските филмови дейци и на управителния му съвет от 1970 г. Доцент във ВИТИЗ (1980).

Умира на 28 март 2001 година.