Джамията в с. Любино

Представителна средищна джамия, обслужваща всички махали в кметството. Забелязва се от много далече – откроява се с белия си корпус. Намира се край старо гробище, в което са погребани първите ходжи, обслужвали я от самото начало на нейното изграждане. Районът се нарича от местните хора "Джами янъ". Пред входа на джамията са руините на медресето, което е подготвяло духовници с по-нисък ранг, ходжи и имами. Впоследствие е преустроено за духовно училище, светско българско училище, а последно е било част от читалище. Днес е почти разрушено.

Джамията е строена от камък, измазан с хоросан и е варосана. Преддверието е оформено с широка площадка, обградено от колонада и арковидни сводове, изработени от дялан мрамор. Над входа има вградена хоризонтална мраморна плоча с релефно изписана годината на строителството по хиджра 1222г (около 1844г). Минарето е със самостоятелен вход, в северната част на корпуса на джамията. Високо е около 20м.

Вътре джамията е изненадващо просторна, светлина нахлува от високи сводести прозорци, разположени по трите страни. Силно впечатление правят дървеният таван със своите апликации и парапетът на балкона, наподобяващ ажурната дървопластика на домашните вътрешни стълби и салони. Това е единствената джамия засега в Източни Родопи, която има приземно помещение под основното молитвено помещение. Под михраба то достига до 2м, а при входа на джамията се скосява до кота терен. По външната фасада е фиксирано чрез масивна каменна зидария, прорязана на места от малки отдушници (мазгали). Обектът е лесно достъпен, подходящ за туризъм.