Бунарджик - Пловдив

Бунарджик (често членувано Бунарджика) е едно от седемте тепета на българския град Пловдив. Официалното име Хълм на освободителите не се ползва, а освен като Бунарджика, хълмът е популярен и като Альоша.

Намира се на запад от централната част на града. Със своята височина от 108м се нарежда на второ място сред седемте. Името му произхожда от османската дума бунар (кладенец), заради многобройните водоизточници. В римско време е известен като "Хълма на Херкулес", тъй като там има голяма статуя на митичния герой. Хълмът е любимо място за почивка и излети на пловдивчани и е обявен за природна забележителност.

Първото залесяване се извършва покрай издигането на Руския паметник през 1881г, а през 1901г е построен и първият ресторант на открито, известен със специалитета си "жабешки бутчета". След Втората световна война е издигнат и другият паметник, известен като "Альоша", както и Летният театър.

Паметникът на Съветската армия (известен с името Альоша) е гранитна статуя с височина 10,5 м, издигаща се на върха на хълма.
Построен е през 1954г и официално е открит 3 години по-късно. Авторите му са архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков. Прототип на паметника е руският войник Алексей Иванович Скурлатов (1922-2013).

Oт площадката на паметника "Альоша" може да се види не само Пловдив във всички посоки, но и голяма част от тракийското поле.