Паметник на Проф. Емануил Иванов - София

Паметникът на проф. Емануил Иванов се намира пред сградата на Факултета по математика и информатика на СУ, макар че по времето на професора, факултетът се е помещавал на друго място, а тази сграда не е съществувала. Започнатото от него дело обаче днес продължава да се развива именно на това място и неговата достолепна фигура сякаш благосклонно наблюдава и покровителства новите поколения, поели по пътя на науката. Скулптурата, излязла изпод ръцете на Ваньо Колев, е издигната върху нисък гранитен постамент. Професорът е изобразен портретно, в уголемен мащаб, седнал на старинно кресло, със спокойно, замислено изражение и проницателен поглед. Както науката и културата са били винаги скъпи за проф. Иванов приживе, така е и увековечен – с книга, притисната до сърцето.

Проф. Емануил Иванов е известен български математик, един от пионерите на висшето образование в България. Той е роден в Свищов в заможно семейство на търговци, родственици на Алеко Константинов, на 30 януари 1858 година. Завършва средно образование в родния си град, занимава се известно време с търговия, след това става стажант-инженер в пътното строителство, но истинското му призвание тепърва щяло да се разкрие. След Освобождението заминава за Мюнхен, където завършва Политехниката през 1883г със специалност физика и математика. Същата година постъпва като преподавател в гимназията в град Лом, където скоро изпъква със своето усърдие и педагогически талант. Остава там до 1885г, когато е преместен в София в Министерството на народното просвещение.

Следващите няколко години се занимава с обществена и административна дейност към Министерството, но любовта му към учителската професия не го напуска. През тези години той се убеждава в голямата нужда от добре подготвени преподаватели, каквито по това време са рядкост. Така Емануил Иванов става радетел на идеята за създаване на школа за подготовка на учители. Той е част от комисията на Министерството, която изработва "Временни правила за уреждането на Висш педагогически курс в София", който скоро е преобразуван в първото Висше училище в България (по-късно Софийски университет).

От 1900г е действителен член на Българското книжовно дружество (БАН). Научната му дейност се свързва с трудове главно из областта на теорията на числата и методиката на математиката. Забележителни са изследванията му върху т.нар. от него раниони – хиперкомплексни числа с 4 единици. След пенсионирането си през 1923г., проф. Иванов се премества в Кюстендил, където жизненият му път завършва тихо на 24 юли 1925г. Днес природо-математическата гимназия в града носи неговото име.

Паметникът е открит на 12.05.2008 година, по повод 150 години от рождението на професора, по инициатива на акад. Борислав Боянов