Мевлеви Хане - Пловдив

Мевлеви хане се намира в Стария Пловдив и се определя като единствения дервишки манастир от този вид, който всъщност е мюсюлмански. Той е принадлежал на персийската религиозна общност от Ордена на танцуващите дервиши, или известните още "мавлевии". Някога на това място, което е свързано с източната крепостна стена на акропола пред северния склон на Джамбаз тепе, е съществувал християнски храм. Предполага се, че той е разрушен през 1410 година по време на междуособици в османската държава. Счита се, че орденът Мевлеви е отмрял някъде в началото на ХХв и вероятно е действал по тези места около век. Някогашният комплекс е включвал молитвен дом–джамия, зала за ритуални танци на дервиши и жилищни постройки. В края на IX век манастирът е изоставен и от него оцелява само ритуалната зала за танци. Според описанията средата на тавана е била украсена с резбарско слънце. Основната сграда е била с приблизително квадратна форма, с размери 14 на 16 метра. Вътре е имало зала, оформена от осем дъбови колони, носещи тавана с дъсчена обшивка.
Външната архитектура на сградата е скромна, но богатият на резби и стенописи интериор показва разточителство. Изпълнението на детайлите в украсата свидетелства за уменията на българските майстори строители от епохата на Възраждането, както и за влиянието, което те упражняват с изкуството си дори в османските култови сгради.

За дервишите в Пловдив пише Славейков. Той описва техния начин на живот и бит. Шейхът бил главен измежду тях, но възрастта на описания по онова време била странна - само 11 годишен. Той трябвало да има харем и едно от момичета, за което пише Славейков, било малко по-голямо от него. Често виждали шейха да си играе в двора, на пясъка и с нищо не можел да бъде отличен от останалите деца. Ритуалите, които извършвали дервишите, били странни и непонятни за другото население на града, затова ги възприемали като тайнствени и мистични хора.
Днес сградата функционира като комплекс в ориенто-персийски стил, носещ името "Пълдин". Реставрация и е правена преди около 37 години, за да се смени нейното предназначение, като са последвали още няколко ремонта.