Архитектурно-музейният резерват "Царевец" е един от най-посещаваните туристически обекти в България, пише "България травъл" (Bulgariatravel.org) – официален туристически портал на страната ни.

Резерватът е разположен на хълма Царевец, който се намира в старата част на град Велико Търново.

Хълмът е обитаван още от III хил. пр. Хр. През V-VII в. н.е. тук се е намирал най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия - Зикидева.

През IX в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в. Стената е с дължина 1100 м, дебела на места до 3,40 м и висока над 10 м.

През 2015г с церемония по български обичай беше даден старт на още един от интерпретативните маршрути в ПП "Странджа" – "Птици". Изходната му точка е китното с.Синеморец. Маршрутът следва десния бряг на река Велека, която при вливането си в Черно море образува едно от най-красивите устия у нас. Приустиевият участък на реката, по който преминава маршрутът, изцяло попада в защитена местност "Устие на река Велека". Това е един от новоизградените маршрути в Странджа.

След церемонията главният специалист биолог към ДПП "Странджа" Милен Рашков поведе първите туристи по атрактивния маршрут. Преходът бе съчетан с екоакция за почистване на района по повод Световния ден на екологията – 5 юни.

Преходът по маршрута предлага живописни гледки и отлична възможност за наблюдение на водолюбиви птици.

Изградени са точки, които привличат вниманието с информация за птичето многообразие в района, запознават туристите с биологията и поведението на малкия гмурец и речния дъждосвирец, с разликите при яйцата на речния дъждосвирец, малкия гмурец, тръстиковото шаварче и зеленоногата водна кокошка. Информационна табела ни запознава с един от прекрасните представители на семейството на чаплите – малката бяла чапла, както и с водолюбиви птици, които могат да се наблюдават в района - малък воден бик, голям корморан, гривеста чапла.

Една от спирките по маршрута дава възможност за теренно н

Езерото Вая се намира в сърцето на гр. Бургас, между два от жилищните му квартала - Горно и Долно Езерово.

То е най-голямото естествено езеро в страната с площ от 28кв.км.

Над езерото минава Виа Понтика - една от големите "въздушни магистрали" на мигриращи птици от цяла Европа.

Вая е дом за близо 260 вида птици, 61 от които са включени в Червената книга на България. Много от тях са редки за Европа, а девет и за света.

На езерото могат да се наблюдават събрани на едно място гнездящи нощни, малки бели и гривести чапли.

Бургаското езеро е отделено от Черно море посредством пясъчната коса Кумлука и се свързва с него чрез тесен канал.

Огромното крайбрежно езеро дължи солта в него на връзката, която има с Черно море. Тази връзка осигурява не само постоянен приток на солени води, но и соленоводни видове риба във водоема. Във Вая изливат водите си реките Айтоска, Съндърдере и Чукарска, които носят сладки води.

Това разнообразие в солеността на водите създава богата хранителна база, на която се дължи и голямото биологично разнообразие регистрирано в езерото.

Вая е защитена зона от мрежата Натура 2000 по Директивата за птиците и Директивата за местообитанията.

За пътя на дивите птици през България вижте в разказа за филма на режисьора Симеон Цончев "Птиците отлитат" във видеото:

Символи на града, чийто девиз е "град на свободния дух", са Доходното здание и Паметникът на свободата.

Централният градски площад в Русе е подходящо място за посещение от туристи, пише в сайта си Регионалният исторически музей.

В непосредствена близост има три паркинга, които осигуряват достъп до обекта, множество кафенета и магазини, градина с пейки и фонтани.

Площадът е един от малкото в Европа, които събират дванадесет улици.

В миналото на мястото на Голямата градина е имало турско гробище. Паркостроителите Рихард Нойвирт и Фердинанд Холобер даряват жителите на града с невиждана дотогава градска градина - с палми, кактуси, бананови храсти, японски ябълки и други екзотични растения. Била издигната каменна ограда, която по-късно, при преустройството на Центъра на града в края на 30-те години на XX в., е била съборена и преместена за ограда на училище "Отец Паисий". В средата на градината се издига Паметника на Свободата, вдясно от него се намира Доходното здание. Срещу паметника, зад градинката с кафенетата, все още стои къщата, в която за пръв път у нас се е прожектирало кино. На мястото на Пощата старите русенци помнят лятното кино "Олимпия", а на мястото на Съдебната палата – цирк.

Паметник на Свободата – издигнат с даренията на русенското гражданство по инициатива на Поборник-опълченското дружество през 1908 г. Автори са арх. Симеон

Габрово е град в централна България, административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово. Разположен е по поречието на река Янтра в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина. В непосредствена близост до него – в местността Узана, се намира географският център на България.

Снимка: bulgariatravel.org

Габрово е известен с хумора и сатирата и със своето машиностроене.
Първото известно име на селището, Габрува, е от 1477г, а днешното – Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата "Св. Петка" и се казва, че "тя е наша от завоюването до ден днешен". Наименованието идва от дървото габър.

Според най-разпространената легенда Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. Съществуват много други, но не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово.

Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. На два километра източно от града се намира крепостта "Градище". По откритите златни и медни монети от времето на римските императори Константин I Велики (306-337 г.н.е.) и Юстин II (565-578 г.н.е.) археолозите датират крепост Градище

Едно от най-големите богатства на България са множеството манастири, разположени на непристъпни върхове, или оградени от внушителни планински масиви, заобиколени от невероятна природа. Българските манастири са уникални със своята богата архитектура, икони и стенописи, а също и заради легендите и преданията, свързани с някои от тях.

Рилски манастир

Скалните манастири по Шуменското плато представляват комплекс от разпръснати средновековни скални манастири, които са разположени по южните и югоизточните склонове на платото и са издълбани във варовиковите му скали. Достъпни пеша са Ханкрумовски, Костадинов и Дивдядовски скални манастири посредством маркирани пътеки.

Достъпът до някои от манастирите не е обезопасен и само хора, които практикуват скално катерене, могат да се справят с трасето. Осмарските манастири се намират в местността "Осмарски боаз" северно от село Осмар. Най-големия и най-запазен от манастирите е Костадиновият манастир.

Приблизително половината от територия на България е заета от различни по площ, височина, характер и произход планински образувания. Те са част от природното богатство на страната ни и са дом на множество растения и животни.

Родопи - вр. Голям Перелик (2191м)

Пирин има приказно красив алпийски облик с блестящи мраморни върхове, остри скалисти ридове и над 140 ледникови езера. В снагата му се приютяват три биосферни резервата и множество защитни местности.

Рила - вр. Мусала (2925м)

Рила е най-високата планина в България и на целия Балкански полуостров. В европейската “класация” заема престижното 6-то място. Има цели 173 върха с височина над 2000м и множество красиви, ледникови езера.

Планините в България (37 на брой) са изключително разнообразни по големина височина, релеф, климат, флора и фауна. Те са неоценимо богатство за страната ни. Достъпни са целогодишно и са прекрасно място за почивка сред природата.

Вижте интересни кадри на най-впечатляващите и високи планини у нас във видео влога на sedemte_nai по Vbox7.

Според мнозина язовирите в Родопите са най-живописните места за почивка в България. Ето и някои от най-предпочитаните сред тях, където можем да избягаме от шума на града.

Язовир Въча

Разположен е по живописното поречие на река Въча в Западните Родопи. Има най-високата язовирна стена в България – 144,5 метра. Дълъг е е 18 км. Добра гледка към местността се разкрива от връх Свети Илия.

Язовир Ивайловград

Това е най-дългият язовир в България – 36 км. Построен е през 1964 г., и е един от най-красивите в страната. Местностите Марта и Цимбала, по южното крайбрежие са сред най-прекрасните кътчета на язовира.

Язовир Батак

Шестият по големина язовир в България. Разположен е до град Батак на 1100 м. надм. височина. Край неговите зелени брегове са разположени курорта Цигов Чарк и летовище Дъното.

Във видеото вижте и останалите красиви язовири, намиращи се в Родопите - яз. Кърджали и яз. Студен кладенец, яз. Голям Беглик, яз. Доспат, яз. Широка поляна.

Водопадите са сред най-красивите творения на природата. За наше щастие в страната ни, освен тези, има още десетки красиви водопади. Те са радост за очите и наслада за душата – част от природното богатство на България.

Освен че е най-високият водопад на Балканите (124.5м.), той е и особено живописен и внушителен. За да стигнете до него, трябва да вървите около 4 часа от гр. Калофер, но определено си заслужава. Районът е уникален.

Лятото е най-благоприятното време за събиране на слънце, хубави емоции и разбира се, гледки, пълнещи очите и душата. Докато обикаляте по плажове и планини, местата с прекрасен изглед честичко остават скрити. Ето защо, екипът на Opoznai.bg подбра за вас 5 малко известни местенца, от които се разкриват чудни панорами - а дали ще си правите селфи или ще ги запечатате само в сърцето си, решавате вие.

1. Скалите над село Дъбравка

"Кобилини стени" се извисяват внушително на югозападните склонове на върховете "Бегличка могила" (1482м) и "Пършевица" (1430м). Представляват поредица от няколко скални венци с различна височина, ориентирани към Искърския пролом.

Най-близкият изходен пункт към тях е хижа "Пършевица". От хижата поемате по жълта лентова маркировка и след 25-30минути изкачване сте на билото. Оттам продължавате по пътеката и в дясно от вас ще видите стените.

Изходни места до хижата: Град Враца - 3.30ч по маркирана пътека (може и с автомобил по асфалтиран път); Село Миланово - 3.00ч пеша. От селото има път с трошено-каменна настилка до хижата.