Автор: Никълъс Райт
Превод: Харалампи Аничкин
Постановка: Владлен Александров
Сценография: Васил Абаджиев
Музика: Мартин Каров
Участват: Мила Банчева, Ясен Атанасов, Жаклин Даскалова, Теодор Ненов, Константина Георгиева

За съдбата на Ван Гог знаем най-вече от писмата, които той почти ежедневно пише на брат си. За да утеши своята бушуваща душа, за да осмисли дните си и да помоли за помощ, когато е необходимо. Те представляват уникален автопортрет на гениалния художник. А повече от 800-те негови картини разкриват един друг свят, какъвто не съществува никъде извън живописта му. Трескав, бурно изящен, безпощаден, нежен, вихрен. Божествен!
Театърът събира в себе си слово и образ. В нашата постановка ще се запознаете с младия Винсент и ще откриете тайните на зараждащия се порив към творчество у художника. Ще надникнете отблизо в един дом, в който той среща любовта, несподелената и споделената – сложна, красива, болезнена, окриляща. И определяща човека. Определяща Ван Гог така, че да напише: „Предпочитам да рисувам очите на хората, отколкото катедралите. Защото в очите на хората има нещо, което в катедралите не съществува.“

„Винсент в Брикстън“ е отличена през 2003 г. с награда „Лорънс Оливие“ за най-добра нова пиеса и номинация за награда „Тони“ за най-добра пиеса.