театрална постановка
моноспектакъл на Камен Донев

Никак не упрекваме Камен Донев за упоритото му дистанциране от медийни изяви. Абсолютно всичко, което той има да ни каже е в театъра, там, където талантът му гърми като топ и остава тълпата екстатично повтаряща като ехо видяното. И колкото и прекрасни актьори да избуяват по родните сцени, сваляме шапка на Инженер Донев за това, че сам по себе си е жанр, без очакваното чутовно его, което често е придатък на такива диаманти на изкуството.

Втората лекция с името Възгледите на един учител този път е за всеобщата просвета. Построена аналогично на предишния спектакъл, със същия дидактичен характер и абсолютна невъзможност да бъде преразказана, постановката е двучасов, бихме казали, полиспектакъл, понеже Донев не е сам, макар и в повечето време да е физически сам на сцената. Там са бързотечното му слово и неподражаем скороговор от тотални безумия и житейски мъдрости; там е като че ли бездънното му дихание, благодарение на което използва всяка част от сцената, танцувайки английски валс, грузински танц, диско, суинг, а след това запява ария от Риголето. Там е целият му арсенал от смешки и уроци, гъвкавост на ума, таланта и физическия потенциал. Отново ще си зададете въпроса дали всичко е сценарий, но после ще спре да ви интересува, защото ще прескачате от стихове на Неруда до покъртителни битови сценки, а някъде там може и да изпитате срам, припознавайки себе си. Не гледайте Възгледите на един учител за всеобщата просвета с мисълта за поредното а-ла байганьовско превъплъщение, от което ще ви текат очите от смях. Това, разбира се, също ще се случи, но по-възхитително е как актьорът е толкова комбинативен, без да е разпилян, толкова образцов, без да е досадно нравоучителен. От майсторския клас на Камен Донев действително ще ви просветне, пък дано не е само до излизането ви от залата.