"Възгледите на един учител за всеобщата просвета"

... прочети още театрална постановка моноспектакъл на Камен Донев Никак не упрекваме Камен Донев за упоритото му дистанциране от медийни изяви. Абсолютно всичко, което той има да ни каже е в театъра, там, където талантът му гърми като топ и остава тълпата екстатично повтаряща като ехо видяното. И колкото и прекрасни актьори да избуяват по родните сцени, сваляме шапка на Инженер Донев за това, че сам по себе си е жанр, без очакваното чутовно его, което често е придатък на такива диаманти на изкуството. Втората лекция с името Възгледите на един учител този път е за всеобщата просвета. Построена аналогично на предишния спектакъл, със същия дидактичен характер и абсолютна невъзможност да бъде преразказана, постановката е двучасов, бихме казали, полиспектакъл, понеже Донев не е сам, макар и в повечето време да е физически сам на сцената. Там са бързотечното му слово и неподражаем скороговор от тотални безумия и житейски мъдрости; там е като че ли бездънното му дихание, благодарение на което използва всяка част от сцената, танцувайки английски валс, грузински танц, диско, суинг, а след това запява ария от Риголето. Там е целият му арсенал от смешки и уроци, гъвкавост на ума, таланта и физическия потенциал. Отново ще си зададете въпроса дали всичко е сценарий, но после ще спре да ви интересува, защото ще прескачате от стихове на Неруда до покъртителни битови сценки, а някъде там може и да изпитате срам, припознавайки себе си. Не гледайте Възгледите на един учител за всеобщата просвета с мисълта за поредното а-ла байганьовско превъплъщение, от което ще ви текат очите от смях. Това, разбира се, също ще се случи, но по-възхитително е как актьорът е толкова комбинативен, без да е разпилян, толкова образцов, без да е досадно нравоучителен. От майсторския клас на Камен Донев действително ще ви просветне, пък дано не е само до излизането ви от залата.