Архетипната история е построена от режисьора и талантливия екип като остро съвременно представление, в което старите митове се четат по пораждащ трагическо напрежение начин. Човечеството не е годно да се учи в хода на историята, то се лута в лабиринта на заблудите си, блъска се в стените на безкрайната си жестокост и безмилостно унищожава най-добрите. Креон на Деян Донков е забавляващ се тиранин, готов да отиде до крайност, за да запази властта си. За него няма никакво значение кой е виновен и кой не, той не се интересува от морални дилеми - важно е да не се излиза от играта, в която да си на върха. Звучи познато, нали?

"Антигона" на Жан Ануи се върна в европейския репертоар, върна се и в България с дългоочакваната премиера на Александър Морфов, театралното събитие на Плевенския театър. След седемгодишно отсъствие от българска сцена Морфов постави ярко театрален, ансамблов спектакъл, в който се открояват изпълненията на Деян Донков, Милена Ерменкова, Надя Керанова, Александър Кънев и Ованес Торосян. Цялата трупа работи като единен организъм, за да разкрие механизмите на трагедията, валидни от Античността до наши дни.

Антигона на Милена Ерменкова завладява със силата на духа, със заложения в нея морален камертон. Тя е такава, каквато е и нищо не може да я отклони от предначертания път. Не може да не се погребват мъртвите, не може да не се зачитат близките и да се отменя постигнатото във вековете. Действието се развива сред голяма библиотека (сценографията е на Семьон Пастух и Тита Димова-Вантек) и само на Антигона е дадено правото да се възкачи на върха й, защото тя и поетични натури като нея познават действената сила на думите и са способни на дела в мигове на политически и социални изпитания.