"Ромео и Жулиета" - Балет "Арабеск"

... прочети още „Ромео и Жулиета“ музика Сергей Прокофиев, хореография – Боряна Сечанова, сценография – Иван Токаджиев, костюми – Николина Костова-Богданова Трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голяма и неосъществима любов. Енигмата „Ромео и Жулиета” оживява със същата сила и в балетната музика на Сергей Прокофиев. Спектакълът на Балет „Арабеск „Ромео и Жулиета“ един модерен танцов прочит на пиесата, в който авторският екип начело с хороеграфа Боряна Сечанова разсъждава върху Шекспировите представи за времето и пространството, за истината, познанието, любовта, мястото на човека в мирозданието. Спектакълът поставя въпроса за доброто, което носи зло и цената на неуместните съвети. Как се отнасяме днес към отговорността за своите постъпки?. Променило ли се е нещо в човешкото съзнание и поведение днес? Mожем ли да осмислим и осъзнаем закономерностите и родовите белези на модерната епоха?. Къде в днешно време остава любовта?. Дали това е временна психоза, носеща опустошение на себе си и на другите, логично продължение на несъзнаваната предпоставка „моята душа е в ръцете на другия“ или велика наивност? Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община” и с подкрепата на Министерство на културата. “Атракцията на тази пиеса се намира на друго ниво – нивото на високия вкус и на високото майсторство. Всеки един от компонентите на спектакъла – хореография, визия, присъствие на танцьорите, защитават това изтънчено ниво на самоотказване от евтини трикове и „доразкрасяване“ или „доразвиване“ на шекспировата трагедия. Респектът към Шекспир тук се изразява чрез всеки жест на сцената – от каменните колони до стърчащата прическа на Меркуцио.” Мила Искренова „…Ако трябва с една дума да определя премиерата „Ромео и Жулиета” на Арабеск (30.09.2017 г.), тя ще бъде – талант. Танцът е емоция, движение, ритъм, експресия, техника и пластичност. Но освен това е и говор – на духа, тялото и душата. Хореографът Боряна Сечанова безспорно носи в себе си дарбата да търси отвъд сюжетната линия фините пластове на недоизреченото. Този път разковничето, тайният код е абатът Лоренцо. Въпреки епизодичните му появи (Асен Наков), фигурата е буреносна. Дали спори със себе си или със своя бог? На него ли се моли или на случая? Дързост ли е играта на рулетка със смъртта, или поклон пред олтара на една пламенна любов? Сечанова търси. Едно от безспорните постижения на този спектакъл е, че той говори без да бъде бъбрив. Всяко движение на танцьорите е прецизно (аплодисменти за репетитора Олеся Пантикина), но и психологически точно. Чувствата провокират тялото с неговите отчетливи акценти, преливащи се състояния и премерени паузи. Избегнати са изкушенията на „пърформанса” като моментна импровизация, но той присъства като изказ на творческата идея чрез изразните средства на танца.Ч Силвия Стефанова