театрална постановка
от Артър Милър

Постановка: Николай Ламбрев - Михайловски
Сценография: Чайка Петрушева
С: Тихомир Благоев, Невена Цанева, Николай Стоименов, Аглика Бояджиева, Теменуга Тодорова

Има дни, в които някак не се чувстваме добре, нали? Объркани, несигурни - чудим се откъде, с какво да се захванем, но нещо все не върви. Натиска ни някаква тъга, дори може и да си поплачем... Изгубили самочувствие, имаме чувството, че за нищо не ставаме, че сме пропилели живота си.

Най-близкият човек до теб сякаш е чужд, е, не съвсем, но ей така - сякаш не е този, който ни караше преди години да полудяваме, че закъснява за срещата... Какво е това, което се случва с нас и ни изпълва с болка и съмнение за смисъла на утрешния ден? Нещо в хармонията вътре в нас се е разклатило, нещо се е объркало, нещо се е разместило. Защо? Какво? Забравили сме какво? Или сме получили шамар от живота в ежедневието преди известно време и след това са се натрупали още неприятности, огорчения, нереализирани стремления, но вече сме забравили за това. А най-близкият човек до теб просто го няма, просто ти е обърнал гръб и изобщо е пропуснал дори да те прегърне, да те целуне... Отдавна, отдавна, потънал в нервните водовъртежи на своето си, не чува и не вижда... А ти знаеш ли какво става с него? Попита ли го защо е мрачен? Не. И тогава, самотата те залива като нечиста пяна и само дъждът в прозореца блъска... А светлото бъдеще, в което всички се вричахме се оказва илюзия.